из "Броилки за големи"

    "Китка, китка магданоз, кой излиза първи-тоз!"

Зеленооко слънце никне от земята,
а аз съм само стръкче пъстроперо
и лесно е пръстта да ме помята
след всичките си летни изневери.
А зимата от мен ще ме изтръгне,
практически, светът ще ми отнеме.
Достойно би било сега да тръгна
и да се свия във смирено семе.
Но тъкмо оживях и свършва всичко?
Бездънна, сухотата ме попива
като сълза. Дори не се боричкам-
безкрайната и гръд е похотлива
с лъстта на процепите си бездънни.
А аз съм само порив във зелено.
Едничък Бог у мене ще осъмне
да ме всели във новата вселена.
Излизам, хвърляйки света през рамо,
три капчици роса са ми багажа.
Отивам си по-късно и от рано,
защото не желая нищо да ти кажа.

пъстроперо...поривно зелено да е, мей, макар и есен да е

Просто магданоз:))
Най много да украси нечия салата и после айдее.. в друга-та вселена:).

"А аз съм само порив във зелено." Лирическата е ДАЖЕ порив във зелено, което хич не е малко. И аз с огромно удоволствие прочетох по свой си начин въпросната констатация. Кой излиза първи..." - ти си от моите първенци, чиито верен читател съм, докато още умея да чета правилно (надявам се).

Като се има предвид, че не обичам особено този тревист цвят, съм ДАЖЕ порив във зелено;))
Сериозно - доколкото всички сме главно енергия, порив съм. Иначее.. хич ме няма, ама това е нещо странично из философия на материята, да речем:)).
Благодаря за това, че ме четеш толкова време вече, че и търпеливо, и разбиращо!
По-важно е, мисля, аз правилно да пиша, за да не се стига до разчитането ми с кодове и шифри;)))