Ето ме, нищо не спастрила.
Нямам си и налъми с филизи.
Някой нощем все ми ги кастри
и краде от прострените ризи.
Някой все за нищо и никакво
ми изпраща хилави таласъми.
Даже не смеят да ме обикнат!
Сигурно, за да не разсъмне.
Страх ги е - пазят си лозето,
а моето им изглежда далечно.
и си правят за мене облози:
колко за смъртен е вечност?!
Колко за влюбен са часовете,
разтегнати до пространство?
Kак издайно успява да свети
любовта издигната в тайнство?
Хвърлят зарове и си играят
с бедността ми в тежки залози.
Таласъми! Но любови ми баят,
за да зрее необраното лозе.
И какво като нищо не спастрих,
щом молци са ми яли чеиза!
Даже гладна до бога пораставам
в белотата на сетната риза.