Зимна приказка, летен керван
и терлици с прешарена прежда.
Малко момиче с шумен гердан,
под очите му слънце поглежда.

Ято от пъпки в мокър клонак,
полъх пролетен сняг разпилява.
Есен се скрива в топъл конак
под юргана на лятната плява.

Вихрят виелици думи и звън .
А страхът се убожда с вретено.
Криволичкина черга, пътят отвън
подир стъпки на момък изстена.

Лято пониква, тревата роси
през ръцете на снощна невеста,
плиснала чак до зимата си коси.
С нежността планините отмества.

Припекът грейва с девичия свян,
с чучулигите ден се въздига.
Раждаш се трезвен, умираш пиян.
Само глътчица въздух ти стига.

 

 

Радост за моята читателска душица! Пре- ми стана шарено от удоволствие.
Ръкопляскам!

Пре-доволно благодаря, но то полунощ, та да не събудим някого ...
с ръкопляскането, де:)
Айде само с една ръка!;)))
А сега сериозно - наистина се радвам, че ти хареса!

Мн-о-о-го ми хареса, заради някакъв нов повей откъм... ;) В тази гама отдавна не беше се появявала). Не и в тази.

Тя ми е тайната, резервната гама за най-щастливите или за най-спешните случаи:) Считай... Важното е, че я има в сейфа:).

... мъдро!

Поздрави!

Дано е мъдро!
От друга страна, вземем ли да мъдруваме вече, в друго време от живота си навлизаме:).