На баба ми Милка

Същите очи, не точно сини,
очи с отблясък на мъниста,
с живот населени пустини.
Двете ти последни истини.

Погребах те все още взряна,
в небето сякаш да отворя
на ангелите бялото пиано,
да мога още да ти поговоря.

Очи в сапфирено небесно,
окъпано в подводното зелено
и сивото на неизпети песни
остави в завещание на мене.

Приличаме си. Аз - оттука
а ти "оттам" отвъдносъща.
На тишината няколкото звука
спомнят, че понякога се връщаш.

Поздрави
Валя

Благодаря ти, Валя!
Баба го заслужава-ше....

Нямам думи, с които да ти кажа , колко са магични стиховете ти!
Някой ден, някоя нощ, когато всички спят, ще си препрочета всички твои стихове. И това време - в този ден/нощ/ , ще бъде за мен подарък , който аз ще си подаря!
И ще бъде по Коледните празници!

Много мили думи, Инали! дано не се отнеса по Коледа, че все ми е непразнична, но ще се опитам да ти направя виртуален подарък:).

Подводното зелено... Ех!

сапфиреносинеока

Особено е това зелено, знаеш:)

с някои примеси:)