Не е в старата доза
нито същият вкус,
нито устните розови.
Уморен следващ блус.
Зачервени клепачите
скриват тъжни очи.
Вече нищо не значим,
вече всичко горчи.
По телата не трепва
даже клетка екстаз.
Щом душите укрепват
няма страстното "нас"
и след сто опиата!
Свиква се! Някой ден.
Здравословна апатия.
И се съмва. Без мен.

 

 

ъъъ...тия ги разправяй на старата ми шапка!:))
не ти вярвам...
ах, как можеш!:)))))))

Мога аз, дали?:)) Моженето в любовта е добре да е взаимно, че то иначе.. какво, като танц на един крак е.
Тъкмо изградиш едни отношения и те вземат, че се съсипят:). Но така е с времето и...старите ни дрехи:)