Няма никакви многоточия.
Ясно е като в рецепта:
пие се точка след точка
и мускулче да не трепва.
Свършеци без окончания,
окончателности бездушни.
Не се полага и отчаяние.
Сетивата да са послушни.
Овладяно или дрогирано,
всъщност, няма значение.
Важното е да не се спира
това безкрайно лечение
от отдаденост доверчива
на представи съмнителни.
Казаха ми да си почивам,
а ми бият все удивителни.
Инжектират ми и прогнози
за любов безмерно голяма,
за нощи сред жадни рози
и за неща, дето ги няма.
Може би, за да им свикна,
резистентно да ги мечтая.
След това и да те обикна,
ще е точка взета от края.
Няма никакви многоточия,
сред които да те обичам.
Пия се точка след точка...
А от вените си изтичам.

 

 

Раззвъня ме отвътре. Брависимо!

`Важното е да не се спира
това безкрайно лечение
от отдаденост доверчива
на представи съмнителни.`

Май на това му казваха изкуство )
{}

Оздравявящо те раззвънях, надявам се!:))

Дори и в изкуството представите не трябва да са съмнителни!
Да не говорим пък за тези в любовта!
Кристално ясен хаос:))