Прочетен: 1639 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2010 18:25
Живея. Просто връщам жеста
на своя истински Създател.
На чувства нечии съм ресто
и грижа на добър приятел.
Сама на себе си съм грижа.
Благословия е, ми спомняш,
по хоризонта да се движа
за капчица вода във стомна.
Да се издигам до хамалин
покрай небесните хамбари.
Да се гладувам до премала,
жарта да съм за нестинари.
В подобна сгода с Битието
накрая себе си да срещна.
Сред падналите от небето
с тебе да съм двойно грешна,
откакто Господ те проводи
в душата ми - безлюдна шатра.
А около нея - все безводие
и мрат миражи безвъзвратно.
Номадите на любовта ми още
илюзията на света разбират.
В свенливите очи на нощите
се раждат, след като умират.
А денем пак сноват начало,
в което ти си златна нишка.
И слънце в мен е дотърчало,
тъче те с ангелски въздишки!
Но от възторзи не забравям,
че ти си своя сън, аз - своя,
че в сухотата мога да се давя
и да изплувам с теб в прибоя,
прелял с онази обич свише.
Ако си ми прошка за оттатък,
у мене Бог ще те подпише
с огромен пръстов отпечатък.
илюзията на света разбират.
В свенливото око на нощите
се раждат, след като умират."
Чуднице, Мея!
http://www.youtube.com/watch?v=lQ4xnftHHdg&feature=related
Много благодаря за музиката и отношението!
в което ти си златна нишка.
И слънце в мен е дотърчало,
тъче те с ангелски въздишки!"
Поздрави! :-)
която ни чете някой за лека нощ, а и на събуждане:)
И в двата случая щедро благодаря на слънцето в теб, Марта!
И благодаря, че прочете!
