Връшане в изходно положение.
Бавно, бавно изправяме гръб.
С палци сритано унижение
колабира. Раните нямали ръб!
Просто травма следпируетна.
Брадичката сочи нечий анфас
гордо, нахално и безответно.
Няма нужда от думи и глас.
Музика лека, немислене - фон
зад поредния опит да литна.
Дърпа ме с хрипове телефон.
Преодолявам го метаболитно.
Взимам си въздух и светлина.
А лъжите да правят шпагати!
Репетирам здраве. От колена
си възправям строго ината.
Сливам се с жеста сякаш е път.
Върховете на пръстите парят
от докосната с въздуха плът.
Аз танцувам, а други изгарят.
Връщане в себе си. С реверанс.
Заприличвам на знатна особа.
В огледалото цяла съм транс
с важност на знак преди скоба.
Нямам проблеми, пак е игра.
Преобръщам лицата на всичко.
Ролята - главна. Животът разбра, 
че се вярвам с обич самичка.

 

И аз те вярвам.
Прекрасен екзерсис по стилистика и самообичане с елемент на голямо инатно самопозоваване.
Дръж на себе си! Струваш си!

Струва си такова упражнение! За всеки..
Сами не се ли вярваме, лошо ни се пише. Та реших да променя това състояние на съмнения:).

... за да повярват и другите в теб!

Поздрави, meiia!

С цената на много загуби, постепенно убеждавам се в това, което ми казваш.
Поздрав и на теб!

Да, първо трябва да повярваме на себе си и да познаваме вътрешният си свят добре.

Поздрави!

Задължително условие за щастливо сбъдване!

е трудно понякога да си намери човек място за душевен екзерсис, но ти си успяла, браво!:))))

Така е, винаги има една основа, без която не може.

Хубав ден!

Душевен екзерсис
позволяваш ли да го взема за заглавие, тоест, да сменя моето с твоя израз?:)) Много ми хареса!
А за магаретата не ми се говори чак, ясно ти е защо:).

но крайното решение си е твое, разбира се. Моля.:))

извинете, уроци давате ли?

кривоусмивкова:(

Уча се още...
сама си водя упражнението:(.

Това за кривата усмивка и за мен се отнася:).

И аз те вярвам, Мей! Виж, себе си е винаги по- трудно, но...учим се..:)

Отстрани или е по-лесно, или се виждат по-трезво нещата, или и двете. Затова може би е по-трудно да си вярваме, отколкото да повярваме на някой друг. Оттам и разочарованията след това. А би трябвало да сме разумни егоисти в необходими, допустими дози:))