Това е друга перспектива.
Не си ни ти, не съм ни аз.
Магически светът изстива
в безкрайния си тюркоаз.

Достигнат тъкмо и изчезва!
До хаосa се връща пак.
И Азът е до болка трезвен,
известен - всеки бъдещ знак.

И няма стръмни изненади.
Непознаваемият е познат.
Светът се пръсва на монади
до Бог - светлинен нумизмат.

Не си ни ти, ни аз. Ни двама.
Достигнатото, зная, се руши.
От перспективи сме измама.
От нежност - среща на души.

Това е друга перспектива.
Сфумато, щрихи. Ти и аз...
Светът не смогва да изстива
до предвселенски тюркоаз.