Студеният отблясък на паважа
след дъжд, след мъж, след мене
изправя се в очите, гол и снажен,
и сетният покой да ми отнеме.

Наметката копринена прикрива
гранитената хладина предзимна.
Последните ни стъпки се изтриват
след онемелите любовни химни.

Полепнала мъгла с прозирно боди
по улиците - наши общи вени,
рисува любовта, която още броди
бездомна и без теб, а и без мене.

Подхлъзват се и чувствата в куража
да свличам маските на голотата.
В студения отблясък на паважа
блещукат сребърници за разплата.

 

 

в студената мъгла: стихотворение - би-жу-те-ри-я

Представих си мъглива студена вечер и лъскава витрина с бижута, много близко и много далечна. Асоциация просто.. след коментара ти. Не че окаратявам думите:)).