ние си играем на живот,
а животът си играе на нас

въпреки нас
с нас

"Правя кръгче заблуда,
удвоявам лъжата." !!!

Неравна игра.
Да си играе някой на нас... :( и то без да пита за собствените ни правила, е повече от тъжно. Остава ни заблудата, че от нас зависи нещо или поне достаттъчно (казвам го за оптимистите:) ).

Всяка заблуда наслоява лъжата в нас и около нас. Ако това е и осъзнато, е много изкущаващо усещането за граница между истина и лъжа. Понякога може да се налага да лъжем, но никога не е добре да се самозалъгваме.
И накрая като лисицата, която обикаля в кръг, за да заблуди ловците, всъщност, ги улеснява, веднъж разбрали дребната и хитрост:).
Така и с живота.