"Свободата прилича на нас."
                    ole72
"свободата ми е като шапка"
                     dona

Няма същите бенки, гримаси и бръчки,
но е моят негласен, неясен портрет.
Палтото на зимата все и е длъчко,
а пък шапката в стил е "всичко наред".

И перата и вее след стъпки напети,
и проправя си път сред навалица, кал,
и среща ме с толкова други портрети
подобни на моя, но различни по хал.

Свободата ме носи навсякъде с нея.
Сякаш нейно червило в смачкана чанта,
между сто джунджурии сама да живея
зад врати с нарочно несмазани панти.

Щом излиза по заран, кротко се чува.
А когато се връща, с трясък го прави.
Понякога чувствам, че дори ме линчува
за всички заключени в тъмното брави.

Непростима за всичко и все опростена,
ме хваща за лакът и ме сръгва в ребрата,
дордето от ярост и срам не изстена,
че даже не съм и въздухът във перата.

Разминава ме с чужди, със свои и даже
ме смалява до нежност в ласкави шепи.
Спасява ме гръмко от някой продажен
или прави от мене молекули на шепот.

Не прилича на мен, а прилича до болка.
С по-младежкия профил срязва страха ми
пред поредната си космическа обиколка
ме издига до Господ. А Бог - до греха ми.
 

 

 

как си го казала, мей, и мен сръга

Смятам да го прочета на глас пред други хора, да знаеш.

Съдбата, свободата все ни подбутват с остена, да не би да се отдадем на покой или удоволствия:).
Мисля си, ако си приличаме, прилика сме И.

Съгласна!:)
То аз ако остане да чета на глас... Само ми е интересно какви са тези хора, че и що за хора са:), но няма значение, всъщност. Закачка по темата на стихотворението:)!

Беше ме стегнала шапката тези дни, а то да било неизпозлваната свобода, негладената ли? Нещо се бе спрала след пране. Но сега ми е удобна... шапката;)))