И коледи, на килограм...
И начала от чужди календари.
И все не стига някой грам
да се напия, и така ми пари
вкусът на делничното питие.
За празнично не смогвам
в редено като пъзел битие.
А и не празнувам догми!
Дори и своите си догми - не,
макар да зная от къде са
впрегатните им лъснати коне
и тези с  гривите нересани.
Макар да са от свобода
избрани личните повели,
не учат да се ходи по вода
и на молитва във неделя.
И съм безпразнична река,
натрупала дузините си зими
по женствената си снага.
Време да си сменям името -
гримирам белези или следи
с възторга на вселената.
Празнуват. Някъде - и ти.
А мен ме стряска сцената
и слизам в тъмния и край,
където мракът е завеса.
Нагледах се на жалък рай,
на който да съм и метреса.
От страстите му ме тресе,
барикадирам се в антракта.
Празнуват праведни, с  прасе.
Луната мига - с катаракта
след дълъг слънчев пост.
Пристигат зрители пияни.
Един единствен честен Гост
и бих останала. За покаяние.

 

Във всяка Коледа по грам
натрупвам килограми
от календари, но си знам
да не датирам драми;)
Напиване със зимен бъз
и снежна еуфорбия: (тук снимката и: http://farm3.static.flickr.com/2707/4151996857_7e428f9c57.jpg
отровни са; околовръст
пълзят трънаци борбено.

На пъзел пъзлата реди
криваци, гривни, гривяци...
Свободолюбство по гредите
- до гуша, чак до сливици.
Несресаните гриви все
ветреят се на сцената.
Завеса! - и прибират се
антрактите във вената.

{} {} {}

еуфорбия: - ех, че точно име има това цвете!

Свободолюбство по гредите
- до гуша, чак до сливици. - понякога идва в повече желанието за свобода, но ако трябва, ще го по-връщаме, за да започнем пак с него съвсем булимично:)

антрактите във вената. - чудесен завършек! Наркоза за бъдеща ниврвана:))
Не ми се празнува традиционно, та това ме устройва тотално:)

:)
Еуфорбиите са много, много видове, повечето изглеждат като кактуси, но точно това е Euforbia mili - популярно у нас с названието Исусов венец. Най-често са с кървави или пембени цветове, стъблата са целите в тръни;). Това на снимката е рядко, защото е бяло.
Апропо, Коледната звезда също е вид еуфорбия, само че Euforbia pulcherrima. И завършва на -рима, моля ти се)))))
Как да не го отпразнува човек :)

достатъчно респектиращо звучи.
Зная го това цвете в поне едно от превъплъщенията му. Някои казват, че носи късмет. Нам менне ми донесе, междувпрочем;)
Рима със звезда, дори и коледна е шанс за .. поета;))
Кка да не го отпразнува човек, да!:)

"Това на снимката е рядко, защото е бяло." н-хех, зависи от масовата окраска:)))

Това цвете не носи никому късмет. То си е за страдание. Както всички надгробни венци и надглавни (по главите де) славни венци. НО: блажени са верующите! Истинските венци или са невидими, или се срещат само в природата. Виж, тя е пълна с венци. Които вяхнат, щом човек се опита сам да ги премести оттам върху главата си.
Предколеден поздрав с

Временно прощално еуфор(б)ично себично стихотворение

Човешките венци са грозни артефакти под небето.
Нанизват си ги над лицата в еуфор(б)ийни въжета
и смятат, че са близо до надоблачната вис.
Не знаят ли, че всеки тъй пре-увенчан каприз:
лавърът, маслината, миртата, лозата
не се закичват как да е и не търпят позлата.
При празнодумни истини те вяхнат незабавно.
Жив идол рядко изтърпяват и го погребват славно.
Приятелите - скъпоценност! - ни хвалят, но и хокат.
А лицемерни дружчици ни съкращават срока
на вяра в някакви неща - добри или подобни.
Очи венечни с две лица са истово злокобни.
Достойните мъже са тези - с N рани под крилата.
И предпочитам мъдреци, без паметник в душата.
За женските приятелства - мнозина не разбират
как могат те да съществуват, жени да се разбират. ;)
Но курвенските номера не са ми пo вкуса,
когато и без очила аз виждам им гнъста.
И ако трябва някой ден да се сдружа с такава,
бих предпочела... не онези, натъпканите с плява,
лустросаните "агънца" с балони при краката,
не, по- са честни другите - с табелки за цената.
А най-добре е без венци човек да си живее,
защото - с тях или без тях - смъртта ще му се смее,
но пък ще си спести часа, когато в трудно време
падението в пропастта венеца ще му вземе.
Тюууу, много си го харесвам (нескромно) това философско стихотворение. Слагам го тук, защото не ми се публикуваше преди (и сега). Ти си добър приятел, слушател и свойски читател, затова)
{}

В защита на сърцето

"Човешките венци са грозни артефакти под небето." - Уfff

на Приятели и ..приятели

О, безвенечна ми е любовта
и твърде крехък ореолът И.
Постлах И с верността, но тя
не я превърна в своя пролет.
Запролети се в порива си плах,
тъй сякаш в него се смущава
и сякаш че изпитва силен страх
да бъде влюбена, да обещава.
По-странно развенчаване, уви,
не е отглеждала у мен отдавна.
Раста на тежки трънени венци
отровни от любов без давност.
Ни случена, ни бивша, ни сега.
Надявам се, че вечно е реална.
Но ми е тъй студено на снега,
а да обичам с ласки е банално.
Отхвърлила ме би сама и тя...
Така я знам, смутена и чепата.
С един надменен гарван долетя
и ми изграчи думи, на приятел.
А после ми изплете груб венец
от свои неналюбени признания.
От горе ми се сипе тих снежец
да защити сърцето от познание,
да му спести печал, да му спести
и истини от тръни по-бодливи.
А за лъжите кой ще И прости?!
Навярно думите били немислостиви.

и с много силен финал.:)))
Браво!

Радвам се, че ти харесва!
:)