Има силен замах, като брадва
и сече, и сече, и не чувства.
И с измити ръце ти се радва,
докато сред душата ти блудства.

Има силни очи с цвят катранен-
две съдини за късна вечеря,
след която си тръгваш по-ранен
и от страстите нощни по-черен.

Има дълги нозе, да настига
на деня безпризорната плячка.
Само дето това не и стига...
Хваща бръмбърче, после го мачка.

Има нежни ръце, но и властни.
От лиани творящи камшици,
в доверчиви моменти опасни
като капка сълза по ресници.

Има бляскав загар вместо кожа
и докосва до себе си гладко
с най-умело женско безбожие,
но и с ярост на мъж преди схватка.

Вихри буйни коси, на талази
изнурената страст разпилява
и от чуждите страсти се пази.
Свобода, след която си плява.

 

 

честна поезия без сополи и лицемерие
поздрав от Борсук

Надявам се, че е така, честно!
Поздарви!

до предпоследния. Прости ми директното говорене, хайде да изгладиш финала, м?

Напълно си права!:)
И аз го усетих, но не го доизмислих, аи то с мислене не става, а с усет. Написах го по-скоро по смисъл, но ритъмът и енергията се разсейва накрая, знам...
Като му дойде времето да ми се яви стихът сам, ще го променя. А и приемам предложения!:)
Благодаря ти!

...pochti kato zaglavie za trilar, no taka zapochva stihotvorenieto, a kato opisanie za chesto sreshtasht se nepochten jenski harakter, razchitasht jasno na kakvo e mnogo tochno i te pozdraviavam - ne e lesno da kajesh s nemnogo dumi i v ritam mnogo neshta i to po tazi tema.
Chao

Ами аз правя портрет, важното е да е добър. Моралната оценка е друго нещо, житейско, не толкова поетическо. Но пак съм заела някаква позиция, нормално е, и тя е с ключова дума "любов", обич - дали я има или не. Нейното присъствие или отсъствие оцветява различно постъпките ни. Непорочни не сме. Важното е да не сме необичащи.