Прегърбва се студът и на хралупа
прилича празен гръдният му кош.
Под стъпките му щастието хрупа
шекер и орехи, възтъничък разкош.

Балтонът му виси, кроен бездомно.
На никаква посока кривият тегел.
В джобовете подрънкват скромно
монети звънък празничен предел.

Зимува шалът му съдран, наместо
да го прегърне с малко топлина.
Студът отвътре този вън отмества
с кибритената клечка светлина,

с идея за любов, за сън, за топло,
с прогнозите от вестник престарял.
Припламва огънчето в кратки вопли
без саждени очи. Светът остава бял.

 

Може и да е за кратко, но светът ни става чист и, блестящ и вълшебен.
Обичам да чета стиховете ти! Поздрави!

Светът е бял!

e mnogo vazdeistvashta, povlia mi -shte pusna stotinki v nechia shapka na izpadnal v nishteta, pravila sam go predi bez da se zamisliam, a sega se zamislih i pak shte go napravia.

Дано е по за кратко студът!:) А бялото ... то е добре дошло!
Чисто и светло по празниците, Злате!

Кучи студ навън!:((
Чак си помислих, че и на студа му е студено:)
Бял е и в добрия и в не толкова добрия смисъл:)

Не понасям студа дори на топло И само като си представих онези, които зъзнат навън и няма къде да се стоплят... :(, написах това. Празнично не ми е никак.
Много ме радва отклика ти! Рядко ми се случва да намирам действителен смисъл в писането, но този път е такъв.

и тук
и ми е криво, колкото и да се опитвам да съм оптимистично-позитивна

Светът е бял

Направо съм смазана, смачкана, скована, сякаш съм в тясна обувка, която пропуща.(
Иде ми да изчезна навътре...
Ако не е бялото, а и то ми изглежда някак иронично, ще капитулирам и ако не го правя е, защото не мога да се отпусна да рухна:)). Студът сякаш ме е консервирал:). А съм на топло!:(

Ах, цигания от шекер и ореховки.
Тя не сладни, нагарча и дрънчи.
Звънят в студа пиринчени подковки,
камбанки и замръзнали уши).

Светът си оцветява белината
с рой кални стъпки, белези от страх.
Напомняш ми сега за празнотата,
в която аз веднъж сурвачки брах.

{} {} {}

Чудесно си го спретнала!:) И пак, по традицията ни напоследък, ще ти отговоря и аз. По това какво съм написала, ще разбереш колко съм харесала суровачката ти!:)


Време за суровачки


И цялата гора от суровачки...
Една до друга, голи, по снежец.
Единствен глогът не е смачкан,
червенобуз под острия ветрец.

Поглажда ледената си брадичка
на многоокия си стипцав грозд.
Играчка за елха е всяка птичка
звънти гласът и в кратък тост.

Избеленият свят се разслоява-
недишащи снежинки, булки, прах.
Молци на времето ме заслепяват
и суровачка аз така и не избрах.

Снежинките са времеви молци.
Разяждат на очите ни "пердетата",
улучват пламналите ни гледци
попиват на земята из мазетата.

Оттам изникват стръкчета сурови.
Не правят огън, но боли от тях;)
С шамарче по гърбината за здраве,
а старата година - в пух и прах.

Обаче за глога ще ти изпротивореча). Може да се смачка, да се вари в ябълков сок (без захар), да се направи на пестил и оттам, нарязан на големи правоъгълници, се завива на глогови пурички. Ама докато ти обяснявам, я по-добре да ти пратя (знам едно място, където ги продават), та кой ще си играе да ги прави;)

Това е нещо като шипков марамалад ли или само ябълков, но с глог?! Ммм, представям си го!:)
Тъкмо ми даде пък сега нова, шипкова идея, която ще материализирам по-горе.:)

да напиша нещо из "приказките на ШЕКЕРезада"
;)

Да не е от шекермахала?:))
Важното е да знае приказки и .. не само:)

К'во ни стана, не ми е на мен в стила, но все едно, крак повлече с тези буримета ли там каквото!:)) Каза и го направи само с мисъл и желание! Даже и моят негативиъзм се пропука:))