Последният подарък-празен.
Тя, всъщност, си поръча книга.
Отвъд разкоша да си мразен
следа от закъсняла обич стига.

Дори пред сън да я погали,
ветрецът все пак ще е нещо,
подаръците щом са си раздали
любимите на вино и на свещи.

Когато с вещина си опакова
сърцето с панделка помпозна,
годината отвънка ще е нова,
отвътре ще е (честно?!), грозна.

И с шлема на износена кутия,
на Дон Кихот ще пазят рамената
последната и коледна магия.
Но са такива времената.