I.
Съвсем по правилата оголях-
ни слънце, нито пък любови.
Каквато бях, такава и не бях.
Прогледнах през очи на сови.
Убягваха ми светлите неща,
а в сумрака нещата бяха ясни.
Така и все навътре се крещя
на тъмно и отчайващо, и тясно.
Убожда ми душата шипков храст
и дрехата и става парцалива.
Иглите му, от мрежестия мраз,
ушиват роклята, която и отива.
По мярка ми е, не и по сърце.
Студено е, без тебе е студено.
Поглеждам, в оголелите ръце
послушно диша бабино вретено
и чака да ми служи раболепно.
Но нямам вече вещерски повели
и студ по дланите ми лепне
със сладости от минали недели,
с ухание на шипков мармалад
по още неразсънени признания.
Боде в очите шипковият хлад.
А по сърцето - вечни разстояния.
 

 

убоде ме, вретеното ли, храста ли ми драсна сърчицето

И сама себе си подведох. Една идея имах, друго излезе. Трябваше да са 'Шипкови раздумки" с подзаглавие "да се намеим под шипкови храст", но се оказа, че себенамирането пак ми е такова, драскаво:). Какво да се прави, не можем да избягаме от себе си.:(. Но и самоироничното си търсене ще намеря пак, вярвам:).

да закачим малко слънце, някоя любов и смях покрай снега;))

Айде, де!:) Давай.. !

днес вече и парцалчета смях вея по клоните;))

Писах ти оттатък за светломислието. Иии, не може да съм толкова мрачна аз!:)))

Шипки. Храсти за колибки
се надвесват над снега,
а по тях висят на щипки
червенеещи слънца.
Ледни. Червеи не хващат,
щом в топлик не ги сушиш.
Пази си шала, щото дращи
всеки техен малък шиш.
(аха!)

О, шипки! Баба ще ги варне
на пестил и мармалад.
Брането им е тъй коварно,
но не и щом те гони глад.
__________________________
И за сърце ми няма разстояния,
надвесено любовно над тавата.
Отказвам се от всичките признания,
щом по носа ме целне ароматът.
(да!да!да!)


;););)

понеже обещах!:) Да ви сбъднат всички сладости белнувани!:)

Шипково пожелание

Знае баба, мармаладът
като живо същество е.
Там на шипковата клада
закачих и нешо свое.
Да припламне и отмине,
ако е тъга и грижа,
да избяга през комини
и очи да го не виждат.
Светлина да ме облее,
с топлина да ме поглези,
даже сняг да ме навее
шипковите тънки глезени
да ме водят през дъбрави,
просеки на стари рани,
да забравя сто забрави
с ден година да нахраня.
С мармалада баба знае
по филийки и по устни
как за хубаво да бае
с вкусни думи, вкусни!
И ги пращам за закуска,
и за случаи на сладост.
Шипката да ви не пуска
с пръсти пълни с радост!