писмо

Както виждаш, оцелявам.
Нищо драматично!
Само болката отляво
ме боде различно.
Суховато и лежерно,
сякаш че я няма.
Да си хладен е модерно
с не сърце, а яма.
Оцелявам, не е величаво,
а ми струва доста.
Някои са цели поначало,
други сме си гости.
Е, късмети, що да кажа!
Питам даже и Акаша,
щом решат да ме накажат.
Но и там такава каша.
Сплели ли са се матрици
в прежда за чорапи?
Клуп, наметка и рестрикции.
Все ще я издрапаме.
всеки както е прогледнал.
Май... според зависи
пак от точката ни гледна
на души в ремисия,
любещи се за последно.
Оцелявам, казах, обещах ти.
Не чак виртуазмо...
Що живот изтече в шахтите!
Оцелявам. Грозно.

 

...с рози!

Имах предвид, че оцеляването не трябва да ни бъде начин на живот и че изобщо не е живот. По-добре неоцелели, защото, ако и с достойнство да понасяме тегобите на оцеляването, грозно си е. Независимо от божия план за нас, пак не е щастливо.
А за розите, съгласна съм да ме изкупят. Аз от тръните все започвам:). Може би малко красота би променила знака на непосилното.

ти пак ореш в дълбокото! давай по плиткото поне за празниците

разбрах те, но не ми хареса! затова намерих красива рима, която ти отива повече :)

И аз вярно те разбрах, ама какво да направя, такъв е "празникът" ми просто и тази година реших нито да го лекувам от грип и депресия:), нито да го украсявам. Само ще го накарам да си свали калните обувки отвън и някоя и друга паяжина ще махна, стига толкова...
Като прочетох за Бъдника, понеже исках нещо топло за него да напиша, ами то още по-зле ми стана.:( Виж символиакта, която сигурно знаеш:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA

В обичаите има много езотерика и нищо не е еднозначно. Да оставим мен, никоя не съм, но от времена живелите са наслоявали и едното, и другото, та се е получил странните образи на обичаи, които понякога следваме с вяра и усмивка и без да се замисляме, ги смятаме за весели, а те не са, или не толкова.

Но все пак, нека имаме истински причини да ни е светло!

Въобще и хич-да-не-ти-пука!
Прекален късмет е даже скука;)

Весела Коледа!

И ти и Мартичка хубави рими ми дадохте!:) Светли!
Как ще ми пука, ако ми пукаше, щях ли да ги пиша такива - не, а щях да се старая да съм лицеприятна и богоугодна, но се надявам, че и съмнението от Господ ми е подарено. Нали на Него приличаме, вярваме се независимо какви сме :).

Весели ви празници!:)