„Аз паднах. Друг ще ме смени  и…толкоз                                     
                            Какво тук значи някаква  си личност?!"
                                                                                 Н.Вапцаров

                                              
                           Разстреляли са всеки лист
                           и тихо с новата си риза пада
                           по-чист, от себе си по-чист 
                           в жестокия закон на листопада.

                           Напролет друг да го смени
                           и никакви трагедии да няма.
                           Край лобните оронени стени
                           свисти от тишина. Голяма!

                      Нали е есен, дните ги боли,
                           че нищото отново ще приижда.
                           Ирония като мустаци на Дали
                           неизживяното в душите вижда.

                           Скрили сме в нечакания хлад
                           до кокал оголелите си грижи.
                           Отива си от нас по някой млад
                            приятел. И времето се движи!

                           За кръговрата сме като листа
                            от злобата на вятър разпилени.
                            Мълчим в илюзиите на честта,
                            свличащи се бавно, на колене.

                            Разстреляли са всеки лист.
                            Надеждите са пак обезлистени.
                            И чист, от себе си по-чист
                            животът любовта си ще изстене.

 

никога не закъснява, Мея.
прегръщам те, приеми съболезнованията ми.

Стихотворението е старо, но ми се стори подходящо за настоящяи момент, за настроението ми, искам да кажа.
Личните загуби не се компенсират с външни изяви, зная, но се опитах да направя реверанс към тази наистина светла жена, не към моята лична липса на приятелство, което беше приказно и с божията благословия, едва сега осъзнавам.
Така е с всички нас в един или друг момент и дори по различни поовди. Преходни сме в непреходното.

Благодаря, Еми!

в яж, моли се и обичай
елизабет гилбърт разказва за една случка в ашрама:
тя тъгува за загубения си любим ( в случая загубен, не значи че си отишъл от тоя свят, но и това е вид тъга)
и ето ричард и разказва за сродните души
те идват в живота ни, докосват ни, променят ни, надграждат ни и после си отиват.
и трябва да се научим да ги пуснем.
защото те са извършили онова, заради което са влезли в живота ни - променили са ни със себе си...
не помага, Михаела, знам.
но може би по малко ще боли, ако знаеш, че част от нея е останала у теб...
и ще живее най малкото в думите ти

като прочетох "ирония като в мустаци на Дали", вече знаех, че няма да мога да коментирам.

Точно тази реплика ми е убягнала от филма, май трябва пак да го гледам...
Разбира се че ще пусна ушата на Таня, а и немисля, че имам силите да я задържа, а и не бих го направила, знаейки за безкомпромисната сила на вселенските закони, но .. е последно сбогом, докато душата и се навърта тук някъде наоколоко, вероятно. След това ще е безсмислено и недопустимо да я връщаме с терзания наши. така е свсички мъртви, близки ни, както дори и с животе такива. Пущаш ги дори и напреки своето своята собствена представа за щастие. Щом тяхната е друга..
Така е, хората, докоснали се до нас по един или друг начин, добър или лош, ни променят и трябва да сме им благодарни, че сме такива, каквито сме сега, което може би е най-доброто за душите ни. Жтейски е друга история ..
Благодаря ти!

Не е нужно повече, нали си тук?!
Иронията е навсякъде още след мига на раждането ни. Ще се радвам да ме опроверае някой, но не мисля, че ще смогне.
Такива ми ти работи, житейски или ... кое е смърт, кое живот, всеки сам да решава за себе си.

Таким делам ;(

Такъв е животът, да...
А уж бил хубав.

Благодаря ти!