Прочетен: 1568 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2011 18:54
„Аз паднах. Друг ще ме смени и…толкоз
Какво тук значи някаква си личност?!"
Н.Вапцаров
Разстреляли са всеки лист
и тихо с новата си риза пада
по-чист, от себе си по-чист
в жестокия закон на листопада.
Напролет друг да го смени
и никакви трагедии да няма.
Край лобните оронени стени
свисти от тишина. Голяма!
Нали е есен, дните ги боли,
че нищото отново ще приижда.
Ирония като мустаци на Дали
неизживяното в душите вижда.
Скрили сме в нечакания хлад
до кокал оголелите си грижи.
Отива си от нас по някой млад
приятел. И времето се движи!
За кръговрата сме като листа
от злобата на вятър разпилени.
Мълчим в илюзиите на честта,
свличащи се бавно, на колене.
Разстреляли са всеки лист.
Надеждите са пак обезлистени.
И чист, от себе си по-чист
животът любовта си ще изстене.
прегръщам те, приеми съболезнованията ми.
Личните загуби не се компенсират с външни изяви, зная, но се опитах да направя реверанс към тази наистина светла жена, не към моята лична липса на приятелство, което беше приказно и с божията благословия, едва сега осъзнавам.
Така е с всички нас в един или друг момент и дори по различни поовди. Преходни сме в непреходното.
Благодаря, Еми!
елизабет гилбърт разказва за една случка в ашрама:
тя тъгува за загубения си любим ( в случая загубен, не значи че си отишъл от тоя свят, но и това е вид тъга)
и ето ричард и разказва за сродните души
те идват в живота ни, докосват ни, променят ни, надграждат ни и после си отиват.
и трябва да се научим да ги пуснем.
защото те са извършили онова, заради което са влезли в живота ни - променили са ни със себе си...
не помага, Михаела, знам.
но може би по малко ще боли, ако знаеш, че част от нея е останала у теб...
и ще живее най малкото в думите ти
Разбира се че ще пусна ушата на Таня, а и немисля, че имам силите да я задържа, а и не бих го направила, знаейки за безкомпромисната сила на вселенските закони, но .. е последно сбогом, докато душата и се навърта тук някъде наоколоко, вероятно. След това ще е безсмислено и недопустимо да я връщаме с терзания наши. така е свсички мъртви, близки ни, както дори и с животе такива. Пущаш ги дори и напреки своето своята собствена представа за щастие. Щом тяхната е друга..
Така е, хората, докоснали се до нас по един или друг начин, добър или лош, ни променят и трябва да сме им благодарни, че сме такива, каквито сме сега, което може би е най-доброто за душите ни. Жтейски е друга история ..
Благодаря ти!
Иронията е навсякъде още след мига на раждането ни. Ще се радвам да ме опроверае някой, но не мисля, че ще смогне.
Такива ми ти работи, житейски или ... кое е смърт, кое живот, всеки сам да решава за себе си.
Иронията е навсякъде още след мига на раждането ни. Ще се радвам да ме опровергае някой, но не мисля, че ще смогне.
Такива ми ти работи, житейски или ... кое е смърт, кое живот, всеки сам да решава за себе си.
Таким делам ;(
А уж бил хубав.
Благодаря ти!