Близостта е измамна.
Винаги и във всичко.
Вкусваш я като "манна"
и я оставяш самичка
да си иде до вкъщи
като стара любима-
знаеш, че ще се връща,
знаеш, че ще я има.
Овехтяла от чувства,
освежена от нови,
сякаш нещо изпущаш,
за което те моли
Тя, близостта ...
като малко момиче.
Подлудява страстта.
после в тебе наднича.
Не и вярвай докрай!
Тя е малка измама.
Ако искаш и се отдай,
ще си нейната драма.
А пък тя ще е твоя
само в миг като този.
Малък спомен за Троя
във живот на залози,
на загуби и печалби.
Вярата на мъжете
недочува вопли и жалби.
Само шума на крилете.
Близостта, близостта...
ще приседне в нозете ти,
ще заличи низостта,
ще стопли с устни ръцете ти.
Изкусително дръзка,
тя ще броди в душата ти.
На очите с превръзка
сляпо ще следва словата ти.
Но не вярвай докрай.
Тя е грешна и чиста,
малък шеметен рай,
преди да тръгнеш начисто.
Близостта е сестра
на всяка сладка измама.
Разпни я като страха,
преди да викнеш "осанна".
Нея просто я няма.