Този мъж е невинен, Боже!
Да сме честни, аз го обичам.
Той се справя колкото може
в кавалерското си приличие.

Не придиряй, че ме понася!
Зле възпитана с много възпитан
обича както това И изнася.
Просто Ти казвам, не питам

допустимо ли е, или не бива
да нагазвам пак из батака.
Някак знам, че така ми отива
да съм влюбена и за оттатък.

Стига де, знам че не трябва
да си казвам всичко докрая!
Било достатъчно да го вярвам,
както вярвам в Тебе и в рая.

Само че толкова не ми стига.
А Ти така си скалъпил нещата,
че духът ни вземе да се издига
и го дърпат надолу телата.

Но не Ти се оплаквам обаче...
Аз за него те моля в момента.
Оправдай го по някакъв начин.
Затова ти хабя пергамента!

Ако прошката беше за мене,
знаеш ме, още щях да си трая.
Страх ме е рая да не му вземеш.
Ти на мене го върна, да знаеш!

Затова ли съм вече такава,
че си бъбря с Теб без задръжки?!
Какво ли друго ми и остава...
Вие двама ми мълчите по мъжки.

 

 

 

 

 

 

 

възторжено ръкопляскам!!!
толкова е човешко...без характерната ти вглъбеност - съвсем по моему и много разбираемо ми.
браво, мея!:))

Рег, ти ли си?!:)
В тазкива ситуации емоционални не иде реч за вглъбеност, а това се отразява и на поетическата, и на философската такава. Да, права си, по-близко ми е и на самата мен, а и до самия ми живот. Без да му умувам много - много, понякога, дори и аз, го живея;)))
Благодаря, че разбра!:)))

"Само че толкова не ми стига.
А Ти така си скалъпил нещата,
че духът ни вземе да се издига
и го дърпат надолу телата."

Целият е изтъкан от любов и светлина!
Прегръщам Небето ти,Ммея! :)))

и аз прегръщам небето си..
"Какво ли друго ми и остава..":))))