Ако чуеш онази моя река,
дето носи тела на русалки,
дето гали като дива брега
и отнася песъчинките малки,
ще ме чуеш да пея на сън
със онези неказани думи,
дето нямат форма отвън
и не са белег за остроумие.
Те са капки "мълчана вода"
и са кръв от вино венчално,
или стъпки, една по една,
търсещи щастие изначално.
Те са лилии, бели отвън,
а отвътре-сърца многоцветни.
Ако чуеш да идвам на сън
прошепни ми думи ответни,
за да знам, че съня си разбрал,
оня сън, дето вечно сънувам.
Че си в него, не си ме предал
и прощаваш, че те бленувам.
 

много нежна лирика, мея...разтопи ми сърдечната клапа...:)

Това от времето, когато бях по-нежна и позволявах да се разтопяват и моите клапи:), но реших, че не е здравословно:)