Аз зная, тук Си с верен херувим,
защото моята невяра търси вяра.
Дошъл си да ми кажеш, че съм дим
сред мирис на тамян, любов. И сяра.

Предвиждах и очаквах този ден,
но си признавам, малко съм смутена.
Далечините си Си свел до мен?!
Навярно време е да съм спасена.

Макар с упорството на моята душа,
светът от пясък в мен се преобръща.
А пък светът, сред който не руша,
е чист и аз не мога да съм същата.

Все същата недоверчива дълга нощ,
която с космоса мечтае да се слива,
наместо с Теб и странната ти мощ
да бъде цялата до утрото щастлива.

По тъмния екран проблясват небеса,
с картините си мамят още сетивата.
Пир, фойерверки са, не точно чудеса
и всякое от тях дошло е за разплата.

Но Твоята поява спира този крах
и от самата мене сякаш ме спасява.
Познах ли Тебе, себе си познах..
И с истината нивата ми се пресява.

----------------------------------------------------------------------------
"И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха обърнати лицата на херувимите." -  Изход 37:9

 

Великолепно!

Радвам се, че ти харесва!

когато прочета подобен текст. Но ми харесва и ме развълнува това твое поредно откровение. Поздрави, и дано всичко е наред, Мея.

Надявам се и аз всичко да е наред! Просто усещане и вечните философски въпроси:)
Поздрав и благодаря, че прочете!:)