Колко още да те обичам, Принце, колко?
До дванайсет остават, има-няма, минути.
И после се връщам в ръцете на болката
безшумно, с нозете си от суетата изути.
Отдавна не вярвам в мита за пантофката.
С нечетни обувчици е пълен килерът ти.
Не станах принцеса, но схванах уловката -
да те търсят, а да не искат да те намерят.
Може би е възможно, по-точно съвременно
любов сама да се гони като лисича опашка.
Имам секунди живот, тежат своевременно
всички грешки и малко взех да се шашкам.
Защото излезна ли, няма пак да се върна.
Свършва третият ден, а и петлите са пети.
Почти те разбирам, по сюжет си посърнал,
но по душа си щастлив, доволен, напет и
изобщо не жаля ни тебе, нито пък автора.
Сюжетът му стана на дреп от поправките.
Разбирам, Пепеляшка съм n-та на рафта
и честно заслужих си днес подигравките
дори и на тиквите, приземени в бостана.
Стрелките крещят в режисьорска истерия!
Епизодът ми минал и няма как да остана,
че по приказно време била съм мистерия.
По влюбено време обаче в мен си е същото:
вечно аз те обичам, ти си шариш из Двора...
Да ти кажа, и Дворът е, един вид, "къща".
А и принцовете били просто някакви хора.

 

Радост е, че и тук срещам думите ти!

(затова значи получих линка към принцесите - илюстративно:))

Дръж се, Мей!

И аз се радвам, че те радват думите ми!:)

да бе, нек'ви хора там, направо хорица:)
Но де да беше така... Все някой се намира като изключение и ти разказва.. играта, пардон, приказката:). Но така и трябва, за уроци сме на тази земя.
Случайно стана с линка, което ме радва. Докато търсех разни неща и ми се появи сякаш нарочно:).
Иначе не е толкова тъжно, колкото все го описвам:). Държа се, разбира се! Просто съм минала на волна програма.

и принцовете, които им разказват приказката търся ти тук един клип на Рамщайн за настроение, намерих го

http://www.youtube.com/watch?v=V6_X9NxKjZE&feature=related

Първо ме изненада музиката не точно приказна, но после схванах за принцовете- джуджета и за джуджетата принцове, и изобщо за една по-различна Снежанка. А вероятно от нея си зависят отношенията, а съдбата и.. от сюжета на Разказвача:).

ме подсети линка с новите принцеси, ние сме си ретро :)

Да, много сходно звучене и на музика, и на картини! Просто друго светоусещане. да поясня за останалите:
http://www.otkacheno.info/4896/Abe-kude-e-Snezhanka%3F.html

Че сме си ретро, ретро сме, но (се) осъзнаваме не особено ретро и ето ти екзистенциална драма:).
Аз съм си направо "принцеса" по Кафка, ако изобщо има такова .. нещо литературно, но житейски има ;))

екзистенциална драма

Кафкианска принцесо, как добре се самоопределяш!

петелска им работа. Всеки път ми е радостно като идвам :)

Без корона, без хубава рокля, изгубена, търсеща неясно какво и даже принцът е само фикция, защото ако не беше и той, светът би се разпаднал:).

Те не са виновни за природата си, принцовете:). Наше задължение е да я взимаме под внимание всеки път, когато ни обеземат илюзиите, че сме принцеси:) Проблемът е наш, всъшност:)).
Но ето, виж, радваш се! Значи не съм неспасяема песимистина, все пак!:)