Не са случайни срещите, разделите не са.
Дори и аз, невярвана, не съм случайна.
Макар да не успявам истината да ти донеса,
не ще остане тя неовладяната ми тайна.

И по-добре! Животът ми положен върху лист
на друг живот безсрамно би ми заприличал.
Не съм ни негова, ни твоя. Листът още чист,
оказва се, единствен истински ме е обичал.

Припомням си  "непожеланият е пощаден".
Щадяща те, все някак си, не съм те пощадила.
А може би и ти не си щадил подобно мен?!
Ни своите жени, страстта си, бялата си сила.

Взъможно е да сме достигнали до онзи праг,
след който всяка близост е и някаква умора,
Когато няма ни любими, нито братя, нито враг,
а всички са случaйните ни неслучайни хора.

Дошли да си заминат. И душата  -  пилигрим,
съблечена от тях, нагоре с радост се издига.
А голотата пристрастява. Свалям знамена и грим,
свободна да укрепвам скъсаната в мене дига.

 

 

И се възДИГАй всевъзможно! Отвътре и отвън :)))

Посоката нагоре е най-добрата за душата. Лошото е, че невинаги се съчетава с житейски възходи, но аз май вее съм свикнала с този парадокс:).

и аз напоследък не смея да плескам листите бели...нека си останат чисти.
здравей!

А аз само буквално (искам да кажа в текстове) го правя плескането:), пляскането на истина някаква моя или пък на неизпипана естетически, но иначе май взе да ми стига акъла - за онези листи от душата говоря, гледам на тях да има възможно най-малко записано и така ми е по-добре. Като е двупосочно - навън и навътре така.
А за стиховете, извинявам се, но и тяхното мълчание ще дойде:). Просто няма начин. Животът е такъв... на периоди.

за площадността на пощадата си помислих, така си чета с неслучайни грешки

Както почти винаги, грешките се оказват верни.
Площадност на пощадата разбирам в смисъл на назоваването И, разкриването И с неясната надежда, че като го сторим, ще убедим сами себе си в смисъла И или пък ще ни дойдат сили за действия пощадаващи самите нас или други (неща и хора). Да мотивираме отслабената си воля, един вид, да спрем разграждащото влияние на желанията.
Размислих се и по повод едно четиво за божиите заповеди:
"Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. "
"Да не пожелаеш, ознаачва да пощадиш"- цитирам по памет перифразата на заповедта.. Не помня автора на разсъждението, но бих могла да го потърся отново.

Искам последната страфа да си я сложа за мото на нещо. Их, значииии!

Ако не го казваш на шега:), може.. Пък и на шега да го казваш, пак позволявам:).
Само не разбрах това "Их, значииии!"?!:)))
Ккаво пак съм направила, да попитам?! Че от детството още все аз съм виновна, та знам ли?!:)

Нашите стихове са братовчеди - никога не са се срещали, но си приличат и се привличат.:))

Винаги е приятно, когато отговорите, от които се нуждаем, идват и отвън, потвърждавайки нашите собствени мисли и усещания. А когато и естетиката е сходна, синхронията е усмихваща:)).

Их, значи - по телефона ще ти кажа;)

Още по-добре
по телефона
значи:)