Годините със жълтите си циферблати
повдигат болничните си очи с надежда.
От пенсии живее любовта, а за заплати
оскъдната си топла кръв на Бог превежда

през странна, нереална кръвна банка.
Капчуците тактуват вливане на чувства-
отдавна не звънят възторжени камбанки
без кислород в бутилките изкуственост.

Но сред безсъници успявам да се дишам
с безкрайно много прошки издържлива.
Капитулациите си още мога да подпиша.
Дотолкова съм силна. Или просто жива.

Положила ги бих в залога си за честност,
че не след всяка зима оживява пролет.
Сезоните се разполагат в нас отвесно,
а там са по-различни смислите на полет.

Но тук в мълчания съм малка и прилежна.
Лица и имена изгубих, но и се научих
да бъда на пределите си ничия и нежна.
Спасих цветя с букетите, които не получих.

 

 

И понеже ако откъснеш цвете, разлюляваш звезда, спасението с неполучието най-вероятно е правилната ти посока.
Ти имаш много красив Дух, Мея!
Щастливее ме поезията ти!

Това е важна дата в моя живот, преломна. Малко или много неразбираемо е отстрани какво точно казвам без истинския контекст, но няма значение.
Mисля, разбрала си най-важното, което и аз сега прозирам - за цветята, звездите и вярната посока. Може би не е най-лесният и смислен път, но, определено, е моят съдбовен.
Е, мен стиховете ми не ме правят щастлива, но са ми поне отдушник. Хубаво е, че на теб ти носqt ведри чувства. Благодаря!