из "Грехове от детството и после"


През градините пряко, сякаш към божии порти
боси носим света си и стискаме сини купони.
Искаме хляб. Награда за чистите, по аорти.
А бяхме три невръстни проявления на фотони.

Взехме хляба димящ и поехме по тази заръка -
да пристигне у нас недокоснат, цял целиничък.
още не знаехме, че "хляб" е символ на мъка,
за нас той не беше живот, който месиш самичък.

И положихме сладост, и глад на малката пейка.
почти изядохме хляба - нафора взета от черква.
Изпихме и сянката на всяка липова вейка.
И си тръгнахме сити. А ситите господ зачерква.

Не разбрахме тогава, че всеки залък се плаща.
Задлъжняхме доволно в топлия мирис на хляба.
Не стигнахме цели в дома. Съвестта ни изхваща -
кората останала носим и молим милост от баба.
 

ех, къде ме върна...да чоплиш от топлия хляб по пътя от хлебарницата до бабини - познато усещане, но знае ли човек, че Бог ситите зачерквал?:(
зачерква ли ги, мея?

Ами нали го пише?! - "По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богатият в царството небесно".
Богатият, ситият, задовленият, доволният и т.н....
Обаче, както и ти, и аз взех да мисля другояче вече. В стихотворението говорех все пак от гледна тока на наивната детска вяра. Но на тези ми години съм все повече разколебана в категоричността на подобни изводи.
Понеже Бог е Любов, най-вероятно приема всички ни и, честно, извозила съм се тогава навсякъде тотално и поголовно:)). Значи ни тук, ни там- ни спокойствие, ни покой, за повече да не говоря. А може би има пряка връзка доволството с покоя и оттам връщането му във всемира и получаването му обратно, знам ли?! И пак до Писаното стигаме..
"Казвам ви, че на всекиго, който има, ще се даде; а от тогова, който няма, от него ще се отнема и това, което има.,, - Лука - глава 19 , стих 26.

Добре, че е преносният смисъл, та да се успокоявам:). Иначе... не ми се мисли:))

П.П. - споменът е съвсем реален, да отбележа:)

Изпихме и сянката на всяка липова вейка.
И си тръгнахме сити. А ситите господ зачерква.

Много силно! Цялото стихотворение.

Дано е такова, каквото казваш, следствието от слабостта ми да пиша.

и аз доста мислих, мея...нещо сбъркано има в това определение "ситият"...просто, защото и много сит да е - все за нещо е гладен...не може да са задоволени всичките му щения...
мисля си, че само мъртвите са сити в пълния смисъл на думата...
и това преобръща тоттално смисъла на текста от библията.
такива едни...а колкото до спомена - той е всекигов!:)

Да, разбира се, че има нещо неточно! Може би дори е и въпрос на превод, а аз не съм веща, както и на тълкувания не едно или дори въпрос на друго, тайно познание, в което думи и фрази, че и смисли се размиват объркващо за обикновения читател като мен. А може би не е случайно, че има всико в Библията - за съвсем противоположни гледни точки наведнъж. Винаги съм смятала, че Тя, като боговдъхновен текст (по по-различен начин от всяко друго сътворяване на текст), би трябвало (според мен, но кой ме пита:) ) да може да бъде разбирана съвсем близко и в контекста на вярата, и извън него, но не е точно така. И, тъй като не мога да я тълкувам познавачески, нито безмисловно вярващо, винаги я цитирам някак условно, защото аз сама мога да си намеря пак в Нея цитат, с който да опровергая предния:(( Това ме обезкуражава съвсем и ме кара да мисля, а не да вярвам. А може би и това е целта И ?!:)
"Сит" сякаш логично върви и с "ненасита" като двете страни на един процес. Да, в човешка форма сме принудени от телесни ограничения и изкушени от страсти. Но пак вътре в човешка форма има степени на ненасита и ситост. Примерът с хляба в детството, сега си давам сметка, е показателен. Ако тогава той ни е стигал, за да се заситим всячески и да се усещаме щастливи, с годините все повее не е така. Та, ситостта е временна и условна, но и ненаситата също, както и ние самите сме временни и условни. Но да не задълбаване, че пак стигам до голямото безсмислие, лично за мене:))