Метална птичка с мънички крилца
си вярва, че е божие създание.
И прави ненарочни птичи номерца,
създава си наново мироздание.
 
Каква игрива, сякаш божа твар-
часовникът на ум си разсъждава.
А птичето тежи от някакъв товар
и все не литва, а го побеждават.
 
И времето, и хора, и горчивини.
А уж е цялото желязо закалено!
По хладните крилца перата са вини,
отдалечаващи реалното зелено.
 
И само зеленееща стрелка,стърчи
във тъмното света да му посочи.
На птичето до Бог му се хвърчи,
че и от тялото си може да изскочи.
 
Но няма. Още е в неслучен ден.
И на часовника си служи неуморно.
Такова птиче, знам го и по мен,
би замълчало само в непокорност.
 
И в миг на кръст от времето разпнат
ще се откъсне от пружината ръждива.
Метално птиче в нереалния си свят.
И само любовта му ще остане жива.


http://sdelaisam.mirtesen.ru/blog/43675599537/Musornyie-ptitsyi-Barbaryi-Frank?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43675599537&bpid=43675599537

Този път коментарът ми е:

Кукувица

Елисавета Багряна

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

че си се сетила за Багряна!!!
Нейната Кукувица е ехей, една такава голяма, свободна, лекокрила, а моето кукувиче е на пружина, горкото:). Но такива са мерките просто, различни:). Мерките за живот и за всичко...