II.

Мълчанието - тъжен зимен пристан,
неслученото мое в себе си побира.
В недоизписаните с тебе листи
отлитат и долитат думи от всемира.

И хора, и неща, и тишини, и случки.
Патетиката доверчива вече стихва,
тъй както в чая чезнат захарните бучки.
A с устни шипкови ми се усмихваш...

Под зимно слънце, неопечена бисквита,
в следобед на плетачка на дантели,
безмълвни врани са последата ми свита-
огромни ноти върху храста спрели.

Мълча те аз, а те с крила въздишат.
Нали ти обещах в мълва да се превърна!
В безмълвие. С живот да се подпиша,
че с шипкови ръце ще те прегърна.
 

пристан, пръстен, пръст,
посипана с следзимни врани - ноти,
ако с мълчание се мери ръст,
високи ставаме покрай тоягата... живота

Ако позволиш, да ти цитирам авторска песен на Владимир Пресняков (любима):

Выпал снег и мир притих
Без тебя он вдруг опустел
Выпал снег как новый стих
Новый стих на чистом листе

Белый снег на чистой странице
Белый снег и чёрные птицы
Птицы печали что так кричали
Понял сейчас лишь
Как я был счастлив
рядом с тобой

Стая птиц давным давно
Улетела в дальнюю даль
Мы нашли друг друга но
Где то рядом бродит печаль



http://www.youtube.com/watch?v=dhESvXGAJi0

Колкото и да изглежда, че говоря, покрай стиховете, мълча си за важните неща:). Та дано имам ръст за мълчанието, поне донякъде.
"пристан, пръстен, пръст" - заигравката с думите изобщо не е самоцелна, виждам:)!
Направо си е чиста житейска логика:).

"Белый снег на чистой странице" - отвъд чистотата и тишината, защото вече има какво да бъде забравяно. Тъжна белота..
Благодаря за песента и най-вече за текста и!

С автограф от живота.
Браво, Мей!

Автографите от живота са си или белези, или бръчки, но..
Неопечена бисквита е и слънцето ми, и животът ми май:)

:)) и аз се заигравах точно така със заглавието, вече съм ти ясна като прочетен вестник;)) и всякак пасва - и подостряне е и подкастряне, и подстрекаване - "сърце годно за всичко"

Ясна си ми (да, да..) на тази страница;), а като отгърнеш на другата..:)?! Добре, че си имаме по някой и друг подлистник повече, даже имаме и извънредните си издания, тиражи, празнични и непразнични такива, виртуални, реални и .. да не уточнявам, че иначе лошо, отдавна щяхме да сме за амбалаж:)..
Обединяващо всичките ни разновидности е сърцето.

ти мълчиш, аз крещя наум - все тая...мейка, толкова ме изговоряш, че се чудя защо изобщо пиша?

защо ли? за да изговаряш мен:)
нещата са взаимни...

Много красиво стихотворение, радвам се че точно на Цветница го прочетох:)))

Не знам каква е асоциацията ти с Цветница, но потърсих моята и тя е в конраста между върбовото (палмово) посрещане в изпроводяк към трънения венец - визирам и "с шипкови ръце ще те прегърна". Но така е в любовта и в живоа изобщо. За съжаление.
Всъщност, днес си е един доста тъжен празник, но не знам защо, пристрастени към страданието и от човешка участ издигнали го до надежда, ние се радваме на последните ведри мигове Негови, а по аналогия и нащи (толкова пъти това се повтаря в живота на всеки, че е очевидна закономерност сякаш). Обречени сме на Възкресение. Казвам го със смесени чувства, защото пътят не е никак лек, нито приятен. А резултатът?! Бог знае само какъв е.