Обичам те, мой, безнадежден,
като все незарастваща рана.
А ти ме преценяш под вежди
дали съм за тебе Избраната.
Трудно ми е да съм достойна,
лесно ми е да съм случайна.
Болиш, а така те обичам двойно
моя недоверена никому тайна.
Само моя, неприела причастие,
вечно млада. А аз остарявам...
Намерих те. И това е щастие!
А за другото ще ти прощавам

Фантастично! :-)) Искрени поздравления :-))

Поздрави и на теб!:)

Истинско, звънтящо, уникално бижу от чувственост, плам и любовни ветрове. :)))

Старо е това стихотворение, но кой знае защо си го припомних;))

нещо като сладка болка...

Така беше... Но вече доста позагорча сладкото:). Но нали знаеш, сетивото за сладко и горчиво е едно и също. Зависи от дозата.