Мълчано пиша вече. И писма, и друго.
Дори не си говоря с хора или с рози.
Мълчанието от финес изглежда грубо,
а шареният свят - безстилно грозен.

Какво да ти разказвам, то не струва
и пукната пара да му отделям време.
А ти си онзи, който ме интересува!
И затова изравям думи - тежко бреме.

За да те сторя видим. После оголяла
да се усетя как светът ме гледа косо.
Събирам се едва, но ще остана цяла
и с нежността си обич няма да изпрося.

Научих се на сила - любовта да губя.
Отдавна знам, светът че е зверилник
и в него смешно е до бога да си влюбен,
крилати да се чувстват толкова безкрилни.

Отчаяно те пиша в тази глуха суша.
Или мълча и само с господ те споделям.
Понякога и той не вярва. И не слуша.
А аз дори със себе си не те поделям.

И затова писмата пращам на провала,
по гълъби, които в белота да ги пилеят.
Призная ли си, че докрай съм се раздала,
ще замълча. И пак за себе си ще оживея.

 

 http://www.youtube.com/watch?v=ZTK3FCHYrJY&feature=relmfu

 

Толкова се уморих от хилядите изписани глупости във форума напоследък, този стих е балсам за душата. Де да можехме всички така мълчаливо да пишем...

мълчаливо :)

тук слънце засия в този миг

оглеждат ме - мълчанието, слънцето;)

поздрави, мей

И аз така смятам, че мълчанието понякога най-много крещи или е най-изразително.
Не че съм съвсем в него, понеже пиша, ето, но май по-голямата част от мен пребивава там. Думите са само дреха...
Поздрави!

И аз не пиша съвсем мълчаливо, щом ме четете без телепатия:))...
Но писането тук е може би начин да мълча повече в реалния свят, както и е наистина. Сякаш се подрабира, че такова стихотворение не се ражда от много радости, така че по-добре, мисля, да нямаме поводи за "хубаво" писане, а за "хубаво" живеене. Иначе.. благодаря за "балсам за душата":). Нали в това е основният смисъл на писането, а и на четенето. Останалото идва после, ако...

Поздрав и благодаря!:)

Нали виждаш, имам доверие на мълчанието, така че..:)
в синхрон сме!

Мдаа, бодливичко е малко стихотворението, макар да не се забелязва на пръв поглед точно като при розата:). Но това е за заблуда :).
А че наистина някога си говорех с розите, така е. Да не си помислиш, че е метафора или нещо такова:))).
И тук се заусмихва плахо, но го чакам да се ухили, щото вече ми додея от тъги по небето. Моите си ми стигат сякаш.

Поздрав!
И да снимаш утре боядисаните яйца!:)

нямах предвид точно бодлите, а аромата, но както и да е

а за снимки - хохо, аз яйца нямам още, боя също, и като гледам как се очертават нещата, дали ще успея утре по ранина да се разбоядисам...

ти да покажеш :)

За аромата съм още по-навита, но нали ме знаеш, първо тръните видях:)
Ох, и аз предпочитам в събота да боядисвам, но съм оставила на децата от години вече това. Ако някое яйце вземе и само се получи, ще го снимам:).

Или мълча и само с господ те споделям.
Понякога и той не вярва. И не слуша.
А аз дори със себе си не те поделям.
.................
нямам какво да кажа повече след горните редове...мея, аз наистина ще спра с писането - ти ще го правиш и вместо мен.
светли празници!

Еее, стига де!:) Тъкмо и аз мислех да спирам, ама като нищо си нямам друго свое, пиша. Радвам се, че те изразявам, както много често и ти мен. Затова се и четем вероятно. Ако покрай това и стиховете понякога се получават, ехей.. какво повече да искам!:) Отдавна нито съм амбициозна, нито съм максималистка.
Светло да е в душата ти! А Великден да ти донесе твое лично възкресение, което сама искаш, ако ти е нужно, разбира се. Но за чувствителните натури подобно излизане от пепелта често се налага, така че, мисля, не е напразно пожеланието ми. От пепеливия си опит го знам, затова. Иначе не бих била толкова уверена.
:)!

Ш`ма прощаваш, Мейчик, но съм сигурна, че с рози си говориш (не на глас де).
Видя чи се странно, че лирическата ти не следва твоя пример, ама ти си знаеш... Т.е. тя си знае. Силно! Пуста глуха суша (че и кьорава).
;)

Говоря си с рози, но на героинята ми толкова й се е отщяло да се разправя с този-онзи, че е замлъклана дори флоразлно, оразлно и всякак:). аз не обаче още;))
Глуха е сушата, не чува като баба ми и аз си прикааазвам, пък и правилно си отбелязала и другия й дефект:). Те нещата са свързани често.
Да бе, тя си знае, героинята, че нищо не знае накрая:)).