из "Стая на сънищата"

Сънят осъмва в тази стая.
Очите му над мене бдят.
И аз не искам, но и зная
с какво лъжи ще ме приспят.

Събличат мигове у мен, понеже
не вярвам в "тук" или "сега".
А жестът им, дори и нежен,
е тънък студ, спасил снега.

Едно е всичко. Няма тайни.
Присягам и си вземам грозд.
Не кисел, а за виното омайно.
За истината е достоен тост.

Тя има правото да ме опива.
Не мил, но безучастен жест.
В мига, когато ме приспиват,
сънят ми праща вест след вест.

Нека да са хубави вестите...
Светли празници!

Не са светли вестите, но да го отдадем на сънишата...
Светли да са празниците ти!

Красиви дни ти желая!

В мига, когато ме приспиват,
сънят ми праща вест след вест

Ами... не съвсем.

Разбира се, не с всички сънища е така. Но и малко да са такива, предупредителни, стигат ми.

Благодаря, Инали! Светли празници и дни и за теб!