Ако можех да те предскажа
на клетките си,
щях да посея недоумение,
бурно несъгласие,
дори горделива сила.
Щях здраво съня да залостя
и вратите на слабостта си
с най-важните аргументи
на току помирил се
със себе си човек,
почти високомерен от това
изстрадано равновесие.
И никога нямаше да отворя
на пътещественик или скитник
толкова безгрижно бос,
до възторженост бос,
че да съблича зидовете ми
и да ги прощава.
Никога нямаше да те повярвам,
преди
да съм те развенчала.
Ако можех да те предскажа...
Ако можех
да не те обичам.

 

 

                     

толкова безгрижно бос,
до възторженост бос

като птица!

Интересна гледна точка...

Мисля, непредсказуеми са делата божии, Меййа,
...или на Създателят...
или, както искаш. :))

Док

Перифраза на "защо да е лесно, като може да е трудно":)) Така е, признавам си това предпочитание. Но що пък научих покрай това катерене, от колко неща се отказах, показвайки ми истинските си лица.. нещата:)). Истината, гола и боса. Чудеса прави! Повече от любовта. ама нали някъде високо двете били едно и също:). Тук недостижимо ми се вижда обаче, поне не за дълъг период от време:).

Избираш Създателят, защото другата алтернатоива е нещо като невъзможна и ... се съграждаш, но често по пътя на това съграждане голяма част от теб се руши, от представите, от пристрастия. И обратно, първо се рзрушават те, за да се съгради нещо друго или те самите в нова, почестна форма. Не го намирам за лесно и приятно, но така сме орисани хората и никой не ни е питал искаме ли или не искаме да е така устроено всичко.