Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2011 15:57 - В стрелбището на истината
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 947 Коментари: 4 Гласове:
5



Срещата е на откат, когато
куршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история".
За миг лицето да ти нарисувам
с безирзазен към цялото кубизъм.
И знам, че също ти се струвам
изчезваща. И нищо не е близо.
Мигът срещу подвижната мишена
е, всъщност, истинската среща.
Когато безвъзвратно е решено,
че няма за какво да те усещам.



Гласувай:
5



1. reg - да! и най-прекият път до мишената е ...
19.05.2011 11:46
да! и най-прекият път до мишената е изстрелът...мея...за кой ли път го каза по-добре от мене...
цитирай
2. wonder - Чудно е... като състояние, равносметка, изживяно и безвъзвратно срещнато. :)))!
21.05.2011 01:13
"Срещата е на откат, когато
куршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история"."
цитирай
3. meiia - до reg
21.05.2011 12:38
Спомням си, че и ти беше писала нещо за мишена, днес го потърсих (понеже не съм особено, буквално паметлива) и с изненада открих, че не съм го коментирала, а мислех, че съм. Запомнила съм го като усещане! Явно, не са ми стигнали думите.
Образът е колкото познат, толкова и неизчерпаем, но и краен. Май го използваме в случаите, когато искаме да изразим гранично състояние.
В някогашен спор с един господин, той с право ми каза, че добрата мишена е подвижната, тоест, тази която предизвиква стрелеца.
Подвижни мишени сме за живота. А аз дори не съм и такава, но на, не ме улучва и все още жива съм:), колкото и мъртва...
Това последното из черния ми хумор.
Дали съм го казала по-добре, не знам, но е моето усещане на тази тема. Това е едно от нещата, които човек пише, когато всичко в него вече мълчи и не иска да казва на никого нищо, но сякаш животоспасяващо му се налага да издиша нещо спотаено, за последно.
цитирай
4. meiia - до wonder
21.05.2011 12:40
Състоянието на истината винаги ме е удивлявало със своята светлина, в кяото виждаме и приемаме всичко - и хубавото, и грозното. Няма как да го върнеш назад! Като раждане е. И е неизбежно. Не се отказвам от това тъжно удоволствие заради разни розови илюзии.
Равносметките ми са тъжни, но накъде без тях!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989165
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031