Постинг
18.05.2011 15:57 -
В стрелбището на истината
Срещата е на откат, когато
куршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история".
За миг лицето да ти нарисувам
с безирзазен към цялото кубизъм.
И знам, че също ти се струвам
изчезваща. И нищо не е близо.
Мигът срещу подвижната мишена
е, всъщност, истинската среща.
Когато безвъзвратно е решено,
че няма за какво да те усещам.
куршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история".
За миг лицето да ти нарисувам
с безирзазен към цялото кубизъм.
И знам, че също ти се струвам
изчезваща. И нищо не е близо.
Мигът срещу подвижната мишена
е, всъщност, истинската среща.
Когато безвъзвратно е решено,
че няма за какво да те усещам.
1.
reg -
да! и най-прекият път до мишената е ...
19.05.2011 11:46
19.05.2011 11:46
да! и най-прекият път до мишената е изстрелът...мея...за кой ли път го каза по-добре от мене...
цитирай
2.
wonder -
Чудно е... като състояние, равносметка, изживяно и безвъзвратно срещнато. :)))!
21.05.2011 01:13
21.05.2011 01:13
"Срещата е на откат, когато
куршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история"."
цитирайкуршумът има своя траектория.
За миг са истински нещата...
и нищо не е "някаква история"."
Спомням си, че и ти беше писала нещо за мишена, днес го потърсих (понеже не съм особено, буквално паметлива) и с изненада открих, че не съм го коментирала, а мислех, че съм. Запомнила съм го като усещане! Явно, не са ми стигнали думите.
Образът е колкото познат, толкова и неизчерпаем, но и краен. Май го използваме в случаите, когато искаме да изразим гранично състояние.
В някогашен спор с един господин, той с право ми каза, че добрата мишена е подвижната, тоест, тази която предизвиква стрелеца.
Подвижни мишени сме за живота. А аз дори не съм и такава, но на, не ме улучва и все още жива съм:), колкото и мъртва...
Това последното из черния ми хумор.
Дали съм го казала по-добре, не знам, но е моето усещане на тази тема. Това е едно от нещата, които човек пише, когато всичко в него вече мълчи и не иска да казва на никого нищо, но сякаш животоспасяващо му се налага да издиша нещо спотаено, за последно.
цитирайОбразът е колкото познат, толкова и неизчерпаем, но и краен. Май го използваме в случаите, когато искаме да изразим гранично състояние.
В някогашен спор с един господин, той с право ми каза, че добрата мишена е подвижната, тоест, тази която предизвиква стрелеца.
Подвижни мишени сме за живота. А аз дори не съм и такава, но на, не ме улучва и все още жива съм:), колкото и мъртва...
Това последното из черния ми хумор.
Дали съм го казала по-добре, не знам, но е моето усещане на тази тема. Това е едно от нещата, които човек пише, когато всичко в него вече мълчи и не иска да казва на никого нищо, но сякаш животоспасяващо му се налага да издиша нещо спотаено, за последно.
Състоянието на истината винаги ме е удивлявало със своята светлина, в кяото виждаме и приемаме всичко - и хубавото, и грозното. Няма как да го върнеш назад! Като раждане е. И е неизбежно. Не се отказвам от това тъжно удоволствие заради разни розови илюзии.
Равносметките ми са тъжни, но накъде без тях!
цитирайРавносметките ми са тъжни, но накъде без тях!
Търсене
Блогрол