Панагюрище 2011-та


Рисунка с тебешир

Рисувам слънце с тебешир.
Лицето, блясъка, лъчите.
Огрява то надлъж и шир,
усмихва ми се пред очите.

Намигва ми като хлапак
с едно оченце - запетая.
Рисувам пак и пак, и пак
слънца от тука до безкрая.

Горещо става, от слънца.
Картината ми сякаш пари
с любов от толкова сърца
върху небе от тротоари.

Съзрели в уличната прах
красиви слънчеви конфети.
Поискаш ли го, аз разбрах,
и нощем слънце ще ти свети.

 

Зимата си отива

Зимата провеси нос,
вече доста остаряла.
Таралежът тръгна бос
върху чергата и бяла.

Щъркът също долетя
със крила да я прогони.
Никнат първите цветя,
галят цъфналите клони.

Гълъби запяват в хор,
пеперуди сто лудеят.
Зеленее всеки двор,
шом лъчите го огреят.

А калинките в захлас
багрят пъстрата картина.
Славейче извива глас:
"Зимата далеч замина!"

--------------------------------------------------------------------------

и стихове от изгубената папка
 

Моята ученолюбива баба


Аз съм бабиното внуче,
на конмпютър баба уча.
Как прозорци да отваря,
как по скайп да разговаря.

да чете от нета книжки,
да си служи вещо с мишка,
вести първа да узнава,
но без вестник и тогава

тя пред баби да се фука:
"Аз съм бабата на внука,
дето баба си на ум научи
знание по мрежа да получи.

Не от някоя пазарска мрежа.
Дружке, много си невежа!
Интернет е и не е заблуда!
Ти не ме наричай "луда"!

Ние с внучето сме вещи,
учим всеки ден по нещо
с мишка малка и клавиатура
пълним мозъка с култура."

Баба ми без дъх се хвали
пред очи на неразбрали
думите и други баби разни.
Тя се смее и ги дразни

 

Птичка пътешественик

До наклонената кула в Пиза
спира птичка за отмора.
Има толкова трохи наблизо!
Хвърлят ги добрите хора.

И засища си глада, полита
над полета, улици, градини.
И в училище  ще я изпитват
за пътеки, дето ще измине.

Тя до Лувъра сама се справя.
Утолява жажда чак от Сена,
пред учителя да го разправя
сякаш е на театрална сцена.

Градове след океан прелита,
чак до статуя на Свободата.
С карта на света ще я изпитат
да покаже всичко на децата.

  

Чуваш ли как ръкопляскам! Чак ми стана мъчно за зимата и горещо от слънцата на тротоара - това е защото думичките са ти приятелчета и въртят опашки:)

Дано ме слушат, че се бях притеснила, въпреки ситуацията ... там.
Знам ли, защото.?! А и всичко е условно. ..
Стараех се да е разбираемо за не повече от 10-годишно дете, а и за по-малко. Не ми беше лесно това занимание на тия години, в смисъл, че "моите" деца отдавна са пораснали:)).

ама не си личи, че не ти е било лесно и си се старала - в това е уловката - леко, леко и думички като умилкващи се котета;)

Като каза котета, виж какво намерих:). Може и да го знаеш...

http://vbox7.com/play:d335e41a

не бях, ама ми е така подобно, с тази кокошка, ако беше бяла - хептен;)))

Бяла, черна.. любовта не подбира;))),
а понякога дори смесва и видовете, и хич не й пука за нормите.
Ето: http://www.facebook.com/video/video.php?v=1432638095898