Той стои в гардероба- кораб на суша.
И по всички изгубени дни е постлан.
Само понякога в мене нещо го слуша.
Любовникът ням в тишина призован,
разговаря по мене с остра игличка
и насича ми песните чак на трески.
Някак брайлово съска и пука самичък,
и за всяка година живот пише резки
по килията тясна на спомена тлеещ
в гардероба за мигове живи и мъртви.
Оттогава го слушам, в тъмното пее
грамофонът ми стар - орган в църква.