Не се наемам да се прогнозирам,
да се затворя в клетки от анализи.
Животът ми като мехурчета газирано,
отлита окислен. Или е на диализа.

Зависим от една едничка нишка
из лабиринта си, спасява Ариадна,
Не можеш сам от собствената вишка
да се сързеш. Опитам ли, ще падна .

Щастлив Икар, над уличните жици
да възвестя екстаза си последен,
докато най-накрая не склопя ресници
и восък жълт ги запечата леден.

Свободна от стремежи и прогнози,
душата -мит за лястовица бяла,
не прободе сърцето с трън от рози,
да ми напомни, че съм оцеляла.