Заложила се бих на зар, на карта -
да дишам с теб или да не живея.
На любовта безмислостен хазартът
не би ме питал за какво копнея.

Безстрастен случай все решава
кога и как да се превърна в чувство,
мъжа, когото мога да прощавам
до степента на ерес и изкуство.

Без котва как в съня си да се рея,
дори да искам дом, легло, камина.
И огън - липсата по теб да сгрея,
и силата на сутринта да те отмина.

Понесла бих и удари под кръста,
страха, до истини че ме разсичаш
с жарта от твоите трънливи пръсти
заради знак един, че ме обичаш.