Постинг
11.06.2011 12:44 -
Непременно с края
Не ме запомняй! Нищичко не бях.
И аз сама се уча да забравям
любов и дни, в които те летях.
Опитвам грешката си да поправя.
Грешила съм, че короновах сън
за свят, до който нямах достъп.
И кантонерът му с продажен звън
оставял ме студено в потстъпите.
В окоп от грешки или светлина
не съм разбрала - краят избуявал
подобно плевел в китна долина
към чистото, нагоре полудявал.
Но вече знам и просто няма как
да се направя, че смъртта не зная
Една любов, когато хване рак,
тя непременно се лекува с края.
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
че съм станала една видна амнезистка с годините, паметта ми е така услужлива и в помощ на самосъхранението, че затрива цели периоди. които не желая да си спомня
писах преди време по този повод
Приложения на облаците
Не ми пожелавай спорен ден
когато се чудя какво да облека
и кой точно облак да вържа за сянката си
Обикновено облика на облака залъгва
и се пропуска някак ролята му на чучело срещу слънцето
Не правя молебен за дъжд
Не владея магии
Не валя
Улавям се
Все повече
бели петна в паметта -
тънки облаци
оризова хартия
Място за писане
Затова ли се забърквам с
толкова много думи
Oбувам си няколко от тях за лекота
Търся
място за кацане
Пиша някакво минало
Междувременно
живея небето
цитирайписах преди време по този повод
Приложения на облаците
Не ми пожелавай спорен ден
когато се чудя какво да облека
и кой точно облак да вържа за сянката си
Обикновено облика на облака залъгва
и се пропуска някак ролята му на чучело срещу слънцето
Не правя молебен за дъжд
Не владея магии
Не валя
Улавям се
Все повече
бели петна в паметта -
тънки облаци
оризова хартия
Място за писане
Затова ли се забърквам с
толкова много думи
Oбувам си няколко от тях за лекота
Търся
място за кацане
Пиша някакво минало
Междувременно
живея небето
Много си ефирна! Чак и обувките ти такива.. Винаги съм била впчеатлена от свойствата на оризовата хартия, но никога не съм я виждала като облачна:).
"Обикновено облика на облака залъгва" - об-в-лаците (нали такавабеше етимологията времева) винаги залъгват, прикриват, но невинаги и не виски;)))
Виждащите зад думите виждат зад облаците!
И аз търсся
място за кацане:)
цитирай"Обикновено облика на облака залъгва" - об-в-лаците (нали такавабеше етимологията времева) винаги залъгват, прикриват, но невинаги и не виски;)))
Виждащите зад думите виждат зад облаците!
И аз търсся
място за кацане:)
това свойство да те олекотят, инак трудно може да си представя по-плътна (да кажем) приложница на облаци;)
цитирайДумите са и от друго измерение, а облаците са едни от стражите на измерения. Затова така, оризово:))
цитирайТърсих, но не открих тук линк, а може и да съм го публикувала, но ето и моето оризово усещане за думите:))
Праван
Направих си параван от оризова хартия. Шумоли всеки път, когато го разтварям като ветрило. Разтварям го като бедра. А себе си затварям в пространството, което той ми изрязва от цялото с въображаемата си ножица. Там съм. Събличам се. Бавно. Намятам дрехите си. Това е моята полуголота, в гънките на съблечените дрехи. Зад паравана, гола съм, полуоблечена в светлина, нежна. А не е ли нежната светлина зараждащ се полумрак? Къпя се в него. Обливам се отвън и отвътре, защото температурата му е твърде сходна с моята и това ме успокоява. Любопитна съм как изглеждам от другата страна. Мъглявината на хартията е крехка и бяла. Иска ми се да я разкъсам и да се приближа до себе си. Вместо мен, ще го стори някой друг. Винаги така се случва. Не можем да сме едновременно в двете си същности, освен в много, много редки случаи. Но моят не е такъв.Тривиален е. Само параванът е единствен. Едва ли на друг би му хрумнало да се скрие или да се търси в крехкостта на хартията. Преоблякох се в другите си одежди и влизам като нова в останалата част от стаята. А, ти си бил тук?!
От прозореца влиза слънчев лъч като стрела, разделя пространствата ни и се отразява в млякото на хартията."Какво ще кажеш,утре върху нея да нарисувам всичко това?!"
Разбира се, усмихваш се. Все ти е едно, защото не си бил в тази магия. Сгъвам паравана и ти виждаш изпълзялото иззад него нищо."По-добре нарисувай ябълковия цвят по клоните на дървото ни". Може би си прав. Крайно време е да погледна навън и да направя от хартията птици. Ще се събличам в средата на стаята. А в голите рамки на паравана ще съм облечена с голотата си. И може би ще се завърна при себе си.
цитирайПраван
Направих си параван от оризова хартия. Шумоли всеки път, когато го разтварям като ветрило. Разтварям го като бедра. А себе си затварям в пространството, което той ми изрязва от цялото с въображаемата си ножица. Там съм. Събличам се. Бавно. Намятам дрехите си. Това е моята полуголота, в гънките на съблечените дрехи. Зад паравана, гола съм, полуоблечена в светлина, нежна. А не е ли нежната светлина зараждащ се полумрак? Къпя се в него. Обливам се отвън и отвътре, защото температурата му е твърде сходна с моята и това ме успокоява. Любопитна съм как изглеждам от другата страна. Мъглявината на хартията е крехка и бяла. Иска ми се да я разкъсам и да се приближа до себе си. Вместо мен, ще го стори някой друг. Винаги така се случва. Не можем да сме едновременно в двете си същности, освен в много, много редки случаи. Но моят не е такъв.Тривиален е. Само параванът е единствен. Едва ли на друг би му хрумнало да се скрие или да се търси в крехкостта на хартията. Преоблякох се в другите си одежди и влизам като нова в останалата част от стаята. А, ти си бил тук?!
От прозореца влиза слънчев лъч като стрела, разделя пространствата ни и се отразява в млякото на хартията."Какво ще кажеш,утре върху нея да нарисувам всичко това?!"
Разбира се, усмихваш се. Все ти е едно, защото не си бил в тази магия. Сгъвам паравана и ти виждаш изпълзялото иззад него нищо."По-добре нарисувай ябълковия цвят по клоните на дървото ни". Може би си прав. Крайно време е да погледна навън и да направя от хартията птици. Ще се събличам в средата на стаята. А в голите рамки на паравана ще съм облечена с голотата си. И може би ще се завърна при себе си.
самите думи са такъв - от оризова хартия, уж да те скрият, а те разголват, сумрак като мляко, който прави по-поносимо всичко, заобля, смекчава...
ябълков цвят ръсиш на пода, сгънала паравана на думите
цитирайябълков цвят ръсиш на пода, сгънала паравана на думите
От дума на дума, та докъде стигнахме:))
Думите са изумителни! Не преставам да се удивляам от техните светове, в които те живеят едновременно.
цитирайДумите са изумителни! Не преставам да се удивляам от техните светове, в които те живеят едновременно.
Търсене
Блогрол