Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2011 12:44 - Непременно с края
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 1517 Коментари: 7 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не ме запомняй! Нищичко не бях.
И аз сама се уча да забравям
любов и дни, в които те летях.
Опитвам грешката си да поправя.
Грешила съм, че короновах сън
за свят, до който нямах достъп.
И кантонерът му с продажен звън
оставял ме студено в потстъпите.
В окоп от грешки или светлина
не съм разбрала - краят избуявал
подобно плевел в китна долина
към чистото, нагоре полудявал.
Но вече знам и просто няма как
да се направя, че смъртта не зная
Една любов, когато хване рак,
тя непременно се лекува с края.

 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - вчера ти писах тук, ама нещо не съм го пратила ли, що ли
12.06.2011 06:57
че съм станала една видна амнезистка с годините, паметта ми е така услужлива и в помощ на самосъхранението, че затрива цели периоди. които не желая да си спомня

писах преди време по този повод

Приложения на облаците


Не ми пожелавай спорен ден
когато се чудя какво да облека
и кой точно облак да вържа за сянката си
Обикновено облика на облака залъгва
и се пропуска някак ролята му на чучело срещу слънцето

Не правя молебен за дъжд
Не владея магии
Не валя

Улавям се

Все повече
бели петна в паметта -
тънки облаци
оризова хартия

Място за писане

Затова ли се забърквам с
толкова много думи

Oбувам си няколко от тях за лекота

Търся

място за кацане

Пиша някакво минало

Междувременно

живея небето
цитирай
2. meiia - до
12.06.2011 17:27
Много си ефирна! Чак и обувките ти такива.. Винаги съм била впчеатлена от свойствата на оризовата хартия, но никога не съм я виждала като облачна:).
"Обикновено облика на облака залъгва" - об-в-лаците (нали такавабеше етимологията времева) винаги залъгват, прикриват, но невинаги и не виски;)))
Виждащите зад думите виждат зад облаците!
И аз търсся
място за кацане:)

цитирай
3. martiniki - думите имат
12.06.2011 18:06
това свойство да те олекотят, инак трудно може да си представя по-плътна (да кажем) приложница на облаци;)
цитирай
4. meiia - до martiniki
12.06.2011 18:17
Думите са и от друго измерение, а облаците са едни от стражите на измерения. Затова така, оризово:))
цитирай
5. meiia - до martiniki
12.06.2011 18:27
Търсих, но не открих тук линк, а може и да съм го публикувала, но ето и моето оризово усещане за думите:))

Праван

Направих си параван от оризова хартия. Шумоли всеки път, когато го разтварям като ветрило. Разтварям го като бедра. А себе си затварям в пространството, което той ми изрязва от цялото с въображаемата си ножица. Там съм. Събличам се. Бавно. Намятам дрехите си. Това е моята полуголота, в гънките на съблечените дрехи. Зад паравана, гола съм, полуоблечена в светлина, нежна. А не е ли нежната светлина зараждащ се полумрак? Къпя се в него. Обливам се отвън и отвътре, защото температурата му е твърде сходна с моята и това ме успокоява. Любопитна съм как изглеждам от другата страна. Мъглявината на хартията е крехка и бяла. Иска ми се да я разкъсам и да се приближа до себе си. Вместо мен, ще го стори някой друг. Винаги така се случва. Не можем да сме едновременно в двете си същности, освен в много, много редки случаи. Но моят не е такъв.Тривиален е. Само параванът е единствен. Едва ли на друг би му хрумнало да се скрие или да се търси в крехкостта на хартията. Преоблякох се в другите си одежди и влизам като нова в останалата част от стаята. А, ти си бил тук?!
От прозореца влиза слънчев лъч като стрела, разделя пространствата ни и се отразява в млякото на хартията."Какво ще кажеш,утре върху нея да нарисувам всичко това?!"
Разбира се, усмихваш се. Все ти е едно, защото не си бил в тази магия. Сгъвам паравана и ти виждаш изпълзялото иззад него нищо."По-добре нарисувай ябълковия цвят по клоните на дървото ни". Може би си прав. Крайно време е да погледна навън и да направя от хартията птици. Ще се събличам в средата на стаята. А в голите рамки на паравана ще съм облечена с голотата си. И може би ще се завърна при себе си.
цитирай
6. martiniki - параван
12.06.2011 18:49
самите думи са такъв - от оризова хартия, уж да те скрият, а те разголват, сумрак като мляко, който прави по-поносимо всичко, заобля, смекчава...
ябълков цвят ръсиш на пода, сгънала паравана на думите
цитирай
7. meiia - до martiniki
13.06.2011 11:05
От дума на дума, та докъде стигнахме:))
Думите са изумителни! Не преставам да се удивляам от техните светове, в които те живеят едновременно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989285
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031