Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2011 01:00 - Защото те вярвах
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 688 Коментари: 2 Гласове:
7



Ти така си отиде, с моите стъпки по тъмно,
не с онези на токчета с врязано в мислите "Не!".
С хладни боси крака, по които пътят осъмна
до молитва кървяща под превитите колене.

С тихи стъпки стаили в длани ронливия вятър
и след прашния полъх не оставили земни следи.
Мизансцен е сърцето ми, цялата обич - театър.
На предсърдия чувствата в двама ни раздели.

Сам пътуваш нагоре към някоя друга вселена,
от изящни представи изграждаш невидения свят.
Аз оставам пред храма ти до основи изпепелена.
Никна няма в тъгата си цвят до цвят и до цвят.

Ти така си отиде, без думи добри и коварни -
справедливият начин да кажеш, че си свобода.
Натежаха ти твърде очите на моето вярване.
А сълзите ми са наричане - "Да ти върви по вода!".

 




Гласувай:
7



1. reg - тежки думи на омъчнено сърце. . . чак ...
16.06.2011 16:34
тежки думи на омъчнено сърце...чак мене ме заболя, мея, но животът не свършва след всяка раздяла, а споделена тя по-малко тежи.
цитирай
2. meiia - до reg
16.06.2011 17:30
Слава богу, писала съм не след някакво реално случване, а поради усещания. Сърцето самО си знае защо така, дори и аз не го разбирам понякога, когато нещо го тревожи, а мен - не, поне не все още. А и друго, което всеки е изпитвал, вярвам. Разделите често се състоят в сърцето, още преди да се състояли в действителност или дори никога да не се случат. Дотолкова истинско и дълбоко може да е това усещане, че да се питаме дали изобщо срещата я е имало някога?! Може би е продиктувано просто от промените във всеки от нас, които не настъпват еднакво при всички и във всяко време, не синхронно или не хармонично, както и от най-важните душевни житейски избори на всеки един. Стане ли разминаването непреодолимо, особено за важните неща, срцето няма как да не усети това. Измъчва се, дава ни знаци, сочи ни пътища на истината.
Само любовта си струва да не послушаме веднага сърцето си, както и пя само тя си струва незабавно да го последваме. Как да не се измъчва човек тогава?!
Разприказвах се, заразсъждавах, но такива състояния няма как да не са тревожни и пълни с въпроси, които дори не могат да се формулират. Какво остава тогава до отговорите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989282
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031