Постинг
16.06.2011 01:00 -
Защото те вярвах
Ти така си отиде, с моите стъпки по тъмно,
не с онези на токчета с врязано в мислите "Не!".
С хладни боси крака, по които пътят осъмна
до молитва кървяща под превитите колене.
С тихи стъпки стаили в длани ронливия вятър
и след прашния полъх не оставили земни следи.
Мизансцен е сърцето ми, цялата обич - театър.
На предсърдия чувствата в двама ни раздели.
Сам пътуваш нагоре към някоя друга вселена,
от изящни представи изграждаш невидения свят.
Аз оставам пред храма ти до основи изпепелена.
Никна няма в тъгата си цвят до цвят и до цвят.
Ти така си отиде, без думи добри и коварни -
справедливият начин да кажеш, че си свобода.
Натежаха ти твърде очите на моето вярване.
А сълзите ми са наричане - "Да ти върви по вода!".
1.
reg -
тежки думи на омъчнено сърце. . . чак ...
16.06.2011 16:34
16.06.2011 16:34
тежки думи на омъчнено сърце...чак мене ме заболя, мея, но животът не свършва след всяка раздяла, а споделена тя по-малко тежи.
цитирайСлава богу, писала съм не след някакво реално случване, а поради усещания. Сърцето самО си знае защо така, дори и аз не го разбирам понякога, когато нещо го тревожи, а мен - не, поне не все още. А и друго, което всеки е изпитвал, вярвам. Разделите често се състоят в сърцето, още преди да се състояли в действителност или дори никога да не се случат. Дотолкова истинско и дълбоко може да е това усещане, че да се питаме дали изобщо срещата я е имало някога?! Може би е продиктувано просто от промените във всеки от нас, които не настъпват еднакво при всички и във всяко време, не синхронно или не хармонично, както и от най-важните душевни житейски избори на всеки един. Стане ли разминаването непреодолимо, особено за важните неща, срцето няма как да не усети това. Измъчва се, дава ни знаци, сочи ни пътища на истината.
Само любовта си струва да не послушаме веднага сърцето си, както и пя само тя си струва незабавно да го последваме. Как да не се измъчва човек тогава?!
Разприказвах се, заразсъждавах, но такива състояния няма как да не са тревожни и пълни с въпроси, които дори не могат да се формулират. Какво остава тогава до отговорите!
цитирайСамо любовта си струва да не послушаме веднага сърцето си, както и пя само тя си струва незабавно да го последваме. Как да не се измъчва човек тогава?!
Разприказвах се, заразсъждавах, но такива състояния няма как да не са тревожни и пълни с въпроси, които дори не могат да се формулират. Какво остава тогава до отговорите!
Търсене
Блогрол