"Но все така прекрасна
                           е графиката
                           на лицето ти"
                                                     Вл. Виденов


Превръщаме се в графики
и само жестът,
с който ни твори светът
е тъй изящен.
Не точните ни пътешествия
към светлината
и отраженията й по нас,
не парещите й прожектори,
разголващи до откровения,
не разкривените ни линии
са красотата,
не образът и неговата форма,
изменяща се всеки миг,
а поривът наподобил ръката
на истинския ни Творец.
От мен до теб е щрихът...
Тебе съм, когато ме обичаш.
Тогава профилът ми е красив,
макар и да не е.
Превръщаме се в графикии
и бавно губим цветовете.
Но влюбеният w nas е
реставратор,
и търси ни, и ни намира
изпод останките от време,
страсти и примирия,
за да ни възкреси в музея
на сърцето и душата си.
Превръщаме се в графики
и ще изчезнем
с дима от опоетизирана кремация
на мъртвите мечти.
Превръщаме се в графики и
цялата ни метаморфоза
е недотанцуван блус
за сам или за двама,
решили да живеят всичко
шеметно и живописно.
А то дори не съществува вече!
И поривът по цветовете
е чувствен танц на графики.
И аз, и ти, и жестът,
с който ще ни заличи смъртта.