Отнех ти твърде много време...
А то бе сякаш ходих по клавиши.
И за гердан си слагах стреме,
така че да не мога да те дишам.

Прости и ходилата ми студени,
по пясъка преминали по заран.
Пръстта е урна, иска да ме вземе,
а аз й се предлагах даром

така, че нишката да се изгуби
и разговорът с мене да утихне.
Отдавна чакам Господ да се влюби
в очите ми и да им се усмихне.

И тебе чаках, и не бе нескромно-
човешко право на любов, надежда.
Отнех ти време. Моето, бездомно,
на Бог изписва вдигнатата вежда

че Той се чуди колко и защо ли
у мен безпаметна любов е вложил.
Прощавай, но и Господ ми се моли
да се обичам. Чак и Той не можел

така издайно, смешновато, слабо
да се разголва влюбен до премала.
Бои се, че съм рибата и хляба,
че, без да ме прости, съм се раздала.

 

stihove

много болезнено, но виж- не вдигам вежда

благодаря...

щото ме опрощаваш преди Бог :)

Поздрав за красивите стихове!... :))

Blagodarq! Pozdrav i na reb!

ne mi e qsno samo shto si gubish vremeto v toq blog??

Имам мнопго време за губене, може би затова:). Не съм амбициозна също, както и защото тук по-малко ме четат и ми е като да си говоря сама някак:). По-малко се тревожа за кусурите на написаното.

*