"Сега и двете ще разберете за мен.
Изненадано ще се погледнете. -
какво би било по-нелепо от това – да сте заедно в този момент.
Мислено ще прецените, че е било по едно и също време."
Пламен Лакеров
"Вземи огин, запали ме,
Направи ме пепел,"
нар. песен
Сега и двамата ще усетите вятъра
(точно защото никога не съм била "вятър работа")
да ви пилее и блъска един в друг,
лице в лице, на една маса, по сходни причини,
когато не се знае точно какво е
да постъпиш по мъжки - да останеш овладяно
или да станеш и да си отидеш завинаги,
затулвайки хоризонта с плещите си.
Сега и двамата ще искате по особен начин
да ми сторите онова, което аз сама не успяхх.
(Стори ме пепел, моля те, стори ме!).
Но и двамата не сте сигурни дали
ще умра или ще се прераждам пъти след
страстната ви любовна екзекуция
и затова, сега и двамата, само тихо отпивате
отмъщението, което си самовнушава:
"Безразличие, безразличие, безразличие!"
Сега и двамата сте в странна засада, в шах
не един от друг, даже не от мен, а от себе си.
Нещо, което се крещи само насаме и до бога.
Не сте удряли жена никога, а и няма защо.
Няма! Всичко е толкова естествено като
докосването на копринената рокля по бедрата ми.
Дори не я забелязвам, но ми доставя наслада
в горещата нощ. Просто една дреха от градероба ми.
А аз съм и бяла, и добра, че в миг осъзнавате,
как и двама ви съм обичала истински,
което е толкова гадно, колкото и ако не бях.
И толкова хубаво. Сега и двамата... Двама?!
Каква ужасна дума, наръфала личната ви свобода.
Но нали трябваше да ползвам със здраве своята и аз...
следвах вашите мъжествени свободолюбиви призиви.
Така ме учехте, помните ли?! И взех, че схванах,
че е смешно да съм схваната емоционално.
Исках да ви се отблагодаря някак си и ето ви
цялата истина! Щяла да ви направи свободни,
казват, та няма за какво да ми се сърдете.
От вас го научих, от вас! Когато отмине, ако..
е прекрасно чувството за празнота, за вятър,
който минава през душата. И слънцето така прави..
Сега в ума си чувате всичко, което сте ми казвали,
по съвсем друг начин. Защото виждате откъм края
свободния си избор. Жив бумеранг си е!
Предупреждавах, че почти няма свободен избор,
но не ме послушахте. Типично по мъжки.
Сега и двамата нямате избор (относно миналото).
Но пък бъдешето е ваше, изцяло ваше!
А и, право да си кажа, то не ме интересува.
Само моето е моя работа. Вече съм отговорна!
Съжалявам обаче, ако не съм отговорила на очакванията ви.
Позитивното мислене изсква да не затъвам във вини.
И не мисля, не защото съм блондинка, а защото
не искам. Искам, искам, искам и двамата!
Няма нищо лошо в това да се гневите, стига да
ми го покажете по подходящ начин, нали?!
Сега и двамата сте в един и същи миг завинаги.
Стават чудеса, както все ми повтаряхте. Наистина стават.
Когато човек обича силно, той приема любимия/любимата каквито са, не се опитва да ги променя заради себе си или, още по-гадно - "за пред хората". Да, ама иди разправяй на някои люде. Сещам се за някои хора, които ходят с тъпи прически (които не им отиват - да речем, ги състаряват, имат обратен ефект на очакваното), само щото "миличките" ги искали така(. Че как си се влюбил/влюбила в предишната им прическа! Или визия. Хм!
Стават чудеса, верно!)
Аз напоследък без малко сама да си променя прическата;)))
А днес, ей ме на, даже не съм се сресала! И на който му стиска, да ме обича:)))