И няма нужда от дуели -
рани, кръв, сълзи, тъга.
Пътищата, дето сме поели,
гърбави са - паднала дъга.

Полегатостръмни - дига.
Колко му е да се изкачиш.
Вяра стъпка те повдига,
страх те бута, че стърчиш.

После пак наново всичко.
Няма кьорав секундант!
Господ те изрича в сричка,
в съкратения ти вариант.

Простичко е, ти подсказва,
да живееш "ден за ден".
В миг един да те наказва
в другия да си спасен.

Чест и слава - роли само
в смешен повод за дуел.
Тебе чака, с дуло, с рамо,
пътят, който си поел.

 

 

"Чест и слава - роли само" - ааа, не съм съгласна, честта си е чест, пък за славата, нЪл знайш, има хора, които се вземат на толкова сериозно в тая сфера, че се самообезчестяват тотално в нейно име.

"Господ те изрича в сричка,/в съкратения ти вариант" - с това съм съгласна на 100 %.
)

Тя, славата е вирус, разлага отвътре. Но щом им е славно на хората, славни са, значи им е добре така:).
Аз все в съкратения си вариант съм, защото не мога да запомня повече;)))