Отправна точка. Раждам се и с взлом
подир живота всяка смърт започва
с горчиви истини и смъртница съм, щом
под стъпките ми няма ни вода, ни почва.

Не смогвам с верите си, просто съм обет
за обещаното ми от съдбата "много".
Часовникът на бала все е на"без пет",
но вече приближава времето за сбогом.

Стрелката му в гримасничене се криви -
артритен, показалецът на боже право
пружините на страст и близост ще взриви,
та другата стрелка да пляска "Браво!"

за всеки врязан в целостта ми ход -
светът ме е пропуснал, бримка в плетка.
В очите му съм малък книжен параход
и беличка графа от неговата сметка.

И точката под нея в неподписания чек.
Рождение и после в цели сто години
да бъда самота. Когато срещна се в човек,
на път към самотата си да ме отмине.

 

набождам се и свеждам поглед


бъди по-милостива към себе си, отново моля, бримчице нежна

вчера прочетох в последния каунски вестник една епиграма от Иван Николов, не че е особено на място, но за усмивка
Други страсти, друг живот и нрави:
Маркес - "Сто години самота".
Питам се - а ти какво направи?-
Сто години - викам - се мота.

:)

Ами аз това правя, мотам се:))) Наистина чакам времето да мине и то мина бе, половината си мина ей така просто:)! И другото няма къде да ходи, ще свърши. Маркирано по Маркес...

Е, ти пък нинджа ме изкара или там както се казва по нашия край:) Вярно, че съм от Чирпанско, ама няма нужда да се пазите. Ако е така със светлината, както казваш, макар да няма нужда да се пазим от нея, а да я търсим, знам и това, че неподготвени ли сме за следващото й стъпало, покосява ни. Но нямаме друг път. Отказваме ли да го вървим, само се забавяме, не променяме посоката, всъщност. Тя си стои имаментно..
Иначе, самотата е хронична, погледнем ли съществуването си като израстване, а не като врастване.

http://astro.ourplanet.cc/overall/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/

а сЕмотата касае се моа, ама щом казваш, че и теб - споко съм, все пак по-добре сто години сЕмота;))

"светът ме е пропуснал, бримка в плетка"

Не мога да ти насмогна на образите. Възхищавам ти се.

Нямаш нужда! И си просветена, и просветлена, та не си навличай още страдания преждевремени - нали знанието носи печал, а и повдигането на вбрациите невинаги е безболезнено (ставаш един такъв не много практичен).
СЕмота - от сема ли иде или по иванниколовски, аха:). О, цар съм в тази наука!:). Тъкмо одеве научих клюки как съседките ми милозливи ме одумвали аджеба що се мотая с едни такива никакви дела, ами не подхвана престижна работа и аз като хората. Загрижени за мен вероятно..;)) Те пък ако знаят, че и стихове пиша, не знам:))) Така и така са ме отписали, нито съм опасна за великите им социални дела, понеже съм асоциална, не съм конкуренция един вид, що се сещат за мен изобщо и аз не знам. Ах, да... Трябва да ме вкарат в калъпа, сетих се! Или в казана...
Та по-добре самота, семота, отколкото липса на фантазия и сила да останеш сам със себе си и благочестивото си съзнание. Моето пък не е такова, а подсъзнанието ми още по-малко:)). Затова и не ми тежат ни семоти, не самоти:)).

Малко са мночко образите, да! Дано ти харесва това, че аз често се упреквам, че прекалявам с тях. Рядко ми се удава с по-изчистено мислене да предам усещанията си. Обикновено много неща се блъскат в мен и така става накрая - гъмжи от разновородни образи, което може и да обърква внушението. Затова и дадох линк в предния отговор, щото не знаех дали съм ясна, като усещане поне.

И не съм за възхита чак, стига и ти!:)

хохо, отвсякъде ми е ясно - това със съседките го играя почти ежедневно, те - загрижени няма ли да съм като хората най-сетне, аз - замотана и увита с дантели и облаци;) вече си ги представям като хор от антична трагедия...

като видях уффф (тъй и трите накуп) и ето ти - ми няма как тикви в ста тукво, тиквите са все отгоре и отпред, ако ще на плет, ако ще като лебеди ( или като гъски - това за тиквения лебед съм го писала преди пет-шест години и сега видях истинска тиква подобна на лебед, благодарение на уффелия;)

Мнооого успокоително:)! И за комшийките, и за тиквите:)
Дай това за тиквения лебед!
Аз не съм си намерила оправдание още нито за тиквеничеството, нито лебедстването си. Изпитвам чувство за вина, но е все по-растително едно такова:).

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

Ако си имаш тиква наблизо, под ръка,
и тиквеник набързо ще ти врътне тя,
в рачел ще се превърне и все, и все за тебе -
в скулптури ще се дялка - дори на тиквен лебед.

Зелена или жълта, оранжева, прекрасна,
източена и кръгла, с нещата е наясно,
в кратунката и има една ли, две ли семки,
ще стигне и за зима, ще има и за бенки.

И лесно е със тиквата - не те мори и глад,
туй печена, варена, със захар за подслад,
въпроси не задава, не пита: с'я к'во мислиш?
със тиква всичко става, хем просто и изискано.

А днес е празник славен, езически един,
единствения ден, нарочен, предвидим -
от тиквите, красиви, гладки, във панери
се правят неустоими, свЕщени фенери.

Та тиквата, ти казвам, цена направо няма,
я виж - изгря луната - ей, тиква е голяма!

това ти тиквено стихотворение:)! Ама който разбрал, разбрал;))) Всеки със своята си тиква разсъждава...