Прочетен: 1866 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2011 15:33
положителна визуализация
или вятър работа
Шом се изпълня с отчаяна хипнотична прана,
ставам кърпа вълшебна, килимче, торбичка
и в миг всяка трудност ме превръща в избрана.
Всичко си имам и за нищо не се боричкам.
Момчето е вятър. А конникът бял на късмета
влита стремглаво, ореолът му е в брашняно.
От небето ли пада като прашна бяла комета,
та не вярва, че просто е втора приказна смяна.
И че аз му помогнах да се прави на славен.
Ако бях се зарекла, бял свят не щеше да види.
сред момците от вятър нямаше да е главен,
щеще да им е припев "Де гиди, юнако, де гиди."
В мен пометен хамбарът, сърцето, мирува,
преди жътва се врича на тихо в жито златисто
А кръчмарката все ми се чуди колко ли струва
вълшебството да ми е сито на гладно. И чисто.
Не открадна месала ми. Такъв не е по вкуса й.
Конекрадци са тези вълшебства и доста опасни.
Оставят юнака без кон, смелостта - на страха й,
а всички широки кроежи - на хладно и тясно.
И сбирам брашното от грешки в два-три шиника
да омеся на конника пита, огладнял след мечтите.
Ей го, вятърът в друга приказка вече ме вика...
Що измислици съм, що вълшебства ми веят косите!
(много ми хареса! - изобщо те чета с кеф и широко отворени очи (опулено - сигурно иде от пуле-малко магаренце;)
13.09.2011 10:44
А за втората приказна смяна, така си е. Важното е приказката да се поддържа жива, но да не клони към сериал все пак, затова само жанра укрепвам, като прекъсвам серииите:).
Драго ми е, че ти доставям удоволствие, но те и удоволствията ни сходни защото:). Виж, на някои със сигурност им изправям косите:).
Има, има! И в стихотворенмието, и в живота ми - още повече:).
14.09.2011 14:17
Кой както го разчете, все е вярно. Рядко съм имала толкова многолика житейска ситуация, която да ражда нетафорите ей така, от раз и многозначни. на никого не пожелавам подобни интересни моменти;)))