Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2011 16:30 - Съмнало
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 779 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 23.09.2011 23:17


Той ме мрази, Богиньо, и с право!
Не приковах с пирони ръцете си.
Не копах камънаците здраво,
не опазих с остри думи сърцето.

Не отнех и на сития жаждата,
щом на гладния виеха дните
и  се учеха с мъка тръни да раждат-
заможни с едното небе в очите.

Той ме мрази, Боже, за двама!
Ти не му ли разказаше всичко?!
Как Си криеше здравото рамо,
когато ми трябваше. Бях самичка.

Как ме вземаше после на длани,
поругана догато се свличах ,
ставах локва от зимата лани,
И обичах за нищо всичко обичах.

Той ме мрази, Друже, да пием,
да се слеем с живота мъгляво!
В много истини истината гние.
Гние даже и спасеното вляво.

Той ме мрази, Богиньо, и зная,
че не съм му посока, не съм му.
В очите му утре няма да се позная.
И ти връщам всяко идно съмнало.


 




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ufff - Дали не е по-добре омраза, откол...
22.09.2011 11:15
Дали не е по-добре омраза, отколкото безразличие, все пак? Пък и мразенето е трудна наука;););)
Хубаво стихотворение, както винаги.
цитирай
2. meiia - до ufff
22.09.2011 21:57
Омразата изразходва доста енергия, затова ивнаги съм се чудела на хората, които се хабят с нея, но техен си избор. Тук обаче, в стихотворението, явно ства въпрсо за небезразлична ми омраза. Понеже Той.. не ми е безразличен:). Ама и до там ще стигна, до равновесието.
Всъщност, мисля си, омразата клони доста към честността, понеже не може да се скрие. Една стъпка по-честно е от лицемерието. Та за какво да се оплаквам тогава?!:)) нали искам истината - на ми я, значи;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989349
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031