"И тъй, душа, бъди корава:
                      все още пътят ни е крут…"
                                                     Иван Николов

 

Нали се уча на любов, а ми е странно-
около мен свистят безжалостни камшици.
За цялата любов, разправят, още ми е рано.
Била съм от разсеяните божи ученици.

Рисувам в час ескизи, но по Леонардо.
A музиката сипя на възторжени брокати.
И Бог не може от света да ме оварди!
Оставил ме е на небесните си бюрократи.

Един от тях пред края ми да ме изпита,
щом трябва в Пътя от пътека да премина.
Душата ми отдавна бърза, бърза да излита,
но от невежество излита все наполовина.

И влачим с нея дните в кал и по стърнища.
Нозете биха спрели, за да лекуват рани,
но пътят е жарава от неслучените ми огнища,
а стъпките ми са издъхнали тела на врани.

И, търсеща любов, в тях падам и се лутам.
Душата ми с прилежна грижа ме изчаква
да се науча да летя, не камъни да бутам...
Да я заслужа и от тръни да не се оплаквам.

Душа като душа. Ту блага или островърха,
пришпорва тялото и, ако се срине уморено,
с такава радост към вселената си пърха,
че и ненаученото в мен полита, опростено.

 

..пътят е жарава от неслучени огнища,
а стъпките ми са издъхнали тела на врани


душа като душа значи...

Островърха. С рог (звезда) на челото и ангелски крилца. И възторжени брокати. Като рок звезда))))))

да, душа като душа.. въплътена оттам всички проблеми.

Вярно, че с тези брокати рогът (на изобилието) или този на собствения ми душевен връх се превръща в рок атрибут:). Може, понеже е така писано - от протеста до вярата.