"Но всяка обич губи чар,
           не я ли споделиш навреме... "
                       Ивайло Терзийски

 

Не съм пристигала у теб. Стърча
до лампата на малката си гара.
Преди посоките й да се разхвърчат,
един изгубен влак изпуска пара.

А подир него друг скрибуца, сам.
Разбирам го, щом тежичко въздъхва,
oставил своето недостижимо "там"
за дар на сив митологичен влъхва.

За падналите от небесното звезди
върху мъртвилото "да следваш релси"
и чак смъртта това да възмезди
с подсказване за края "На предел си!"

На всяка спирка спомен да крещи
през ставите на схванати сприрчаки.
Мъглата скрива любовта, защото ти
изчезваш бавно, крачка подир крачка.

Не стигнах в никого. Ръждив вагон,-
свистенето на влаковете го смалява.
И по логичен, но безжалостен закон
върху студа му по-студено завалява.

 

http://lisanka.blog.bg/politika/2011/10/11/pusnala-sym-tova-do-cibercrime-com-da-vidim-pak-li-sa-gluhi-.833284

пари ми дай стига си ми разправял тинтири минтири

http://www.youtube.com/watch?v=0Q7w7gk1JhQ&feature=related

и като стоим пътуваме, като стърчим...а любовта, тя нищо не губи, ние губим

(не ме оставяй...любов
както си го превеждам - не ме запокитвай;)

Получих, но оставих за после да отговоря:). Но то няма и какво, де:), освен благодаря!
Ей това е най-лошото - и като стоим, пътуваме! Та такива като мене, като си извъртят километрите на място, после никъде не ги пращат по света:).

Песента е покъртителна, но утре ще си я дослушам, че и без емоции кръвното ми се е покачило нещо...

за онова ясно, че няма какво

Нали виждаш предните отзиви.. Явно нещо е станало.