Подир дъжда се раждаше капчукът,
а аз пътувах в локвите към рая,
та някой ден на дверите му да почукам
щом в капка мога да се припозная.

В онази първа капка на живота,
в която цялата Духът ще ме пресели,
ведно да бъда цифра, цвят и нота,
и дума, ромоляща в божии постели.

И женственост река, без ясно тяло,
тъй мощна в силите си разнолики,
крепящи атомите ми в идеята за цяло
на земните неща и дребни, и велики.

Вода да съм - съсъд за свят неслучен
и светове - титаници,  призвани да изезнат,
за да избликнат в  радостта на ручей
след светлото покръстване на бездни.